Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Става въпрос за нещо съвсем лично. Не е важно — отвърна Ерики. — Струва ми се, че ми направихте голяма услуга. Аз с какво мога да ви помогна? — Той протегна ръката си. — Казвам се Йоконен. Ерики Йоконен, а това е съпругата ми, Аза…
— Сахиб! — изсъска предупредително Гуенг. Рос замръзна, като видя, че другата ръка на Ерики е под възглавницата.
— Не мърдай — заповяда той и ножът му изведнъж блесна извън ножницата.
Ерики усети сериозността на положението по тона му и се подчини. Англичанинът внимателно отмести възглавницата, но ръката на пилота не беше близо до ножа. Той го взе. Острието проблесна в ивицата лунна светлина. Замисли се за момент и го подаде на Ерики с дръжката напред.
— Извинявайте, но сигурността си е сигурност.
Стисна протегнатата ръка, която не се огъна, и усети огромната й сила. Рос му се усмихна и леко се завъртя, така че светлината едва сега падна на лицето му.
— Казвам се Рос, капитан Джон Рос, а това е Гуенг…
Азадех хлъцна и подскочи. Погледите на всички се впериха в нея и Рос вече ясно я видя. Да, това беше тя, същата, както преди десет години. Азадех Гордън, както я знаеше той тогава. Азадех Гордън от Високите планини, вперила очи в него, по-красива от всякога, сякаш Господ я е изпратил.
— Боже мой, Азадех, не можах да видя лицето ти…
— Нито аз твоето, Джони.
— Азадех… Боже мой — заекваше Рос.
И двамата сияеха. Тогава чу гласа на Ерики и видя, че той го гледа, стиснал големия нож. Обзе го страх.
— Вие сте Джони Светлите очи? — изтърси Ерики.
— Да, да, аз съм… имах честта да познавам съпругата ви преди години, много отдавна… Боже мой, Азадех, колко се радвам да те видя!
— А ти… — Ръката й не слизаше от рамото на Ерики.
Ерики усещаше как ръката й го изгаря, но не помръдваше, хипнотизиран от мъжа пред себе си. Тя му беше разказала за Джон Рос и резултата от лятото, което прекарали заедно, за това, че той не е знаел, че е бременна, и че тя така и не се опитала да го търси, за да му каже, защото не искала.
— Грешката беше моя, Ерики, а не негова — беше му признала тя. — Бях влюбена, току-що бях навършила седемнадесет години, а той деветнадесет — наричах го Джони Светлите очи, защото по-рано никога не бях виждала човек с такива сини очи. Бяхме влюбени един в друг, но това беше само една лятна любов, не като нашата сега, която е завинаги. Ще се омъжа за теб, ако татко разреши, о, дано, дай Боже, но само ако ще можеш да си щастлив с мен, знаейки, че още преди време, някога, съм станала жена. Трябва да ми обещаеш, да ми се закълнеш, че ще си щастлив като мъж и съпруг, защото може би някой ден ще го срещнем. Аз ще съм радостна да го видя и ще му се усмихна, но душата ми ще принадлежи на теб, тялото ми, животът ми и всичко, което имам…
Той се закле, както тя искаше, искрено и с цялото си сърце, за да разсее тревогите й. Той беше модерен човек, финландец, и проявяваше разбиране — та нали Финландия винаги е била прогресивна, нали тя беше втората страна в света след Нова Зеландия, която даде право на жените да гласуват? Не изпитваше никаква тревога. Абсолютно никаква. Само му беше тъжно за нея, че не е била внимателна, защото тя му беше разправила за гнева на баща си — чувство, което той можеше да разбере.
А сега ето го тук този човек, красив, силен и млад, много по-близък до нейния ръст, отколкото той, а също и по възраст. Ревността разкъсваше Ерики отвътре.
Рос се опитваше да мисли трезво, обаче присъствието й го беше завладяло. Той отмести очи от нея и от спомена за нея и погледна Ерики. Всичко му стана ясно.
— Преди много време се запознах с жена ви в Швейцария, където учих известен период.
— Да, знам — отвърна Ерики. — Азадех ми е разказвала за вас. Аз съм… това е една изненадваща среща за всички нас.
Той стана от леглото, извисявайки се над Рос. Ножът все още беше в ръката му. Гуенг стоеше нащрек с гол нож от другата страна на спалнята.
— Значи така. Още веднъж много ви благодаря за предупреждението, капитане.
— Казахте, че ви принуждават да возите руснаците, така ли?
— Азадех е заложница за доброто ми поведение — отвърна Ерики.
Рос кимна замислено.
— Щом като ханът е враждебно настроен, едва ли имате някакъв изход от положението. Боже Господи, каква бъркотия! А аз мислех, че след като и вас ви заплашват, ще искате и вие да избягате и бихте могли да ни вземете в хеликоптера.