Господарка на Империята

По-лошо, заключи дебелият маг, щом се появи запъхтян сред огряното от слънце великолепие на двора пред имперската зала за аудиенции. Мара беше довела сила, за да се пребори с абсолютна сила, и сега нещо много по-лошо от гражданска война можеше да разкъса империята.

Дворът също беше пуст. Разцъфналите дървета покрай стената и подстъпа към широкото стълбище бяха неподвижни в обедната жега. Никакви птици не прелитаха и насекоми не жужаха около цветовете. Врявата на войските, биещи се на стените, и трясъкът на камъните от обсадните машини изглеждаха далечни и смътни.

Шимоне стоеше в центъра на площада, леко кривнал глава.

— Тук — рече той. — Преградата започва тук.

Нищо в обедния въздух не издаваше, че става нещо тайнствено.

— Не можеш ли да я пробиеш? — изпъхтя Хочопепа. Примижа, съсредоточи се и усили сетивата си до краен предел. Най-сетне засече смътно блещукане, което можеше да се дължи на горещината. Само че щом погледна право към него, то изчезна. Той извади кърпа и попи потното си чело. — Не изглежда много сериозна.

Шимоне го изгледа с укор.

— Пробвай ти.

Хочопепа напрегна цялата си мощ и очите му се разшириха, щом във въздуха пред него заигра дъга от цветове. Забърсана сякаш настрани без никакво усилие, силата на магията му се разсипа по преградата, сътворена от чо-джа. Хочопепа зяпна изумен. Зареян във въздуха камък, изстрелян отвън, профуча към главата му и той го отклони небрежно като досадна муха — вниманието му остана съсредоточено върху изкованата от чо-джа защита.

— Здрава е, да. Изумително. Много изпипана работа. Оставя те да натиснеш, а после засмуква енергиите ти и ги заплита в своите… — Увлечен в чисто научното си любопитство, Хочо бавно осъзна факта, че маговете чо-джа са развили значително уменията си, откакто договорът бе наложил възбраната. — Хм, това е обезпокоително.

— Много. — Шимоне предпочете да не уточнява, понеже на площада пристигнаха други магьосници. Броят им вече беше над двайсет и растеше. — Вече не може да има друг аргумент, освен силата — заключи тъжно Шимоне.

— Трябва да изгорим този дворец до основи! — викна Мотеча. — Да изгорим всеки идиотски ум, дръзнал да се вдигне на бунт срещу нас!

Севеан пристъпи напред.

— Възразявам. Да срутим тези незаконни прегради, да, това е наложително. Трябва също да унищожим маговете чо-джа, които действат в нарушение на договора, и да екзекутираме лейди Мара. Но да унищожим Имперския дворец? Това е прекалено. Може да сме над закона, но все пак сме отговорни пред боговете. Едва ли небесата ще одобрят смъртта на жреците.

— Светите ордени може да са съучастници! — заяви един от новопристигналите Черни халати.

— Най-вероятно — намеси се Шимоне. — Или може да са били принудени да служат. По-добре да изслушаме мотивите им, преди да приложим насилие над тях.

— Само преградите значи — обобщи Хочопепа и пак попи челото си с мократа вече кърпа. — Трябва обаче да ги разбием, без да рискуваме живота на хората в залата за аудиенции.