Лебедова песен [bg]

По нейно предложение около основата на всяко стъбло бяха увити парцали и вестници, за да топлят, доколкото това беше възможно, новите корени. Твърдата пръст беше разбита с лопати и на всеки метър-метър и половина бяха изкопани дупки между редовете. В тези дупки беше налята чиста вода. Ако вятърът не духаше силно и човек се заслушаше внимателно, щеше да чуе как земята пъшка от удоволствие, докато пие.

Суон продължи напред, като спираше от време на време, за да докосне някое стъбло, или се навеждаше и стриваше пръст между пръстите си. Имаше чувството, че от ръцете ѝ излизаха искри. Изпитваше неудобство от всичките тези хора около нея през цялото време — особено мъжете с пушките. Странно беше да те гледат, да искат да те докоснат и да ти дадат дрехите, които носеха на гърба си. Суон никога не се беше чувствала специална, не се чувстваше такава и сега. Да, беше накарала царевицата да поникне, но това беше едно от нещата, които можеше да прави, както Глори можеше да ушие палто от парчета плат, а Пол да оправи малката печатарска машина и да я накара да заработи отново. Всеки имаше някакъв талант, а този беше нейният.

Суон извървя още няколко крачки и осъзна, че някой я гледа. Обърна глава към Мерис Рест и го видя да стои в началото на нивата. Дългата му до раменете кестенява коса се развяваше на вятъра.

Сестрата проследи погледа на момичето и също го видя. Знаеше, че Робин Оукс ги следва цяла сутрин, но не смее да се приближи. През последните три дни младежът отказваше всяко предложение да влезе в бараката на Глори. Не се оплакваше да спи край големия огън и Сестрата беше забелязала, че е махнал всички пера и кости от косата си. Клошарката погледна Суон и я видя, че тя се изчерви, преди да се обърне. Джош беше прекалено зает да внимава за рисове и не забеляза тази малка драма. „Характерно за един мъж — помисли си Сестрата. — Не виждат гората заради дърветата.“

— Добре се справят — каза Суон на клошарката, за да отдалечи мислите си от Робин Оукс. Гласът ѝ беше нервен и малко по-висок от нормалното. Сестрата се усмихна под обвивката на Маската на Йов. — Огньовете затоплят въздуха. Мисля, че царевицата расте много добре.

— Радвам се да го чуя — отвърна клошарката.

Суон също беше доволна. Тя отиде до всяка клада, поговори с доброволците, попита ги дали някой има нужда да бъде сменен, дали някой иска вода или супа от корени, каквато Глори, Ана или някоя от другите жени постоянно готвеха. Благодари им, че пазят нивата и че гонят кръжащите гарвани. Разбира се, гарваните също трябваше да ядат, но трябваше сами да си намерят храна някъде другаде. Суон забеляза, че една тийнейджърка няма ръкавици и ѝ даде своите. От дланите ѝ още се белеше мъртва кожа, но иначе ръцете ѝ се бяха излекували.