Лебедова песен [bg]

— Суон е точно тук, господине! — каза момчето на капака и показа на човека на пътническото място къде е момичето.

Дясната врата на пикапа се отвори и от него слезе мъж с къдрава бяла коса и дълга неподдържана брада. Той наклони глава, за да види към кого му сочеше момчето. Тъмнокафявите очи в измъченото му и набръчкано лице претърсиха тълпата от хора.

— Къде? — попита възрастният мъж. — Не я виждам!

Джош знаеше кого търсеше новодошлият. Вдигна ръка и му каза:

— Суон е тук, Слай.

Силвестър Муди позна гиганта от „Пътуващо представление“… и едва сега осъзна защо носеше черната ски маска. Погледът му се премести върху момичето, което стоеше до него, и за момент остана безмълвен.

— Мили боже! — изрече най-накрая той и се отдръпна от пикапа. Поколеба се известно време, защото още не беше сигурен, че това е тя. Погледна Джош и той му кимна.

— Лицето ти — каза старецът. — То се е… излекувало!

— Случи се преди няколко нощи — обясни Суон. — Мисля, че и други хора започват да се излекуват.

Ако вятърът духаше малко по-силно, щеше да го събори на колене.

— Красива си — каза Слай. — О, Господи… много си красива. — Обърна се към пикапа и изрече с треперещ глас: — Бил! Това е момичето! Това е Суон! — Бил Макхенри, най-близкият съсед на Силвестър Муди и собственик на пикапа, предпазливо отвори вратата си и слезе.

— Пътят беше адски тежък! — оплака се Слай. — Още една неравност и задникът ми щеше да се пръсне! За щастие, взехме допълнително бензин, иначе щеше да се наложи да вървим пеша през последните тридесет километра! — Старецът потърси някого. — Къде е каубоят?

— Погребахме Ръсти преди няколко дни — отговори Джош. — В една нива недалеч оттук.

— О. — Слай се намръщи. — Съжалявам да го чуя. Много съжалявам. Той беше почтен човек.

— Така е. — Гигантът наклони глава, за да погледне пикапа. — Какво търсиш тук?

— Знаех, че сте тръгнали към Мерис Рест. Поне така ми казахте, когато си заминахте. Реших да ви дойда на гости.

— Защо? Разстоянието между къщата ти и градът е поне осемдесет километра по неравен терен!

— Мислиш ли, че натъртеният ми задник не знае това? Всемогъщи боже, как ми се иска да седна на една хубава мека възглавница. — Слай потърка задника си.

— Пътуването определено не е приятно — съгласи се Джош. — Но ти си знаел това, преди да тръгнеш. Не каза защо си бил целия този път.

— Не, не съм. — Очите му грейнаха. — Или поне не помня да съм го правил. — Старецът огледа бараките на Мерис Рест. — Господи, това град ли е или тоалетна? Каква е тази ужасна миризма?

— Ако останеш достатъчно дълго, ще свикнеш с нея.