Пътят на Черния Рицар
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #4
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Черния Рицар». Краткое содержание книги:
И огромният меч замахна към Селиан, който отстъпи настрана. Линдан изръмжа и продължи да преследва обучения от елфите благородник, ала той ловко избягваше ударите, без дори да се налага да се затича — само с гъвкаво преместване в страни и леко отбиване със закривения си меч.
Дакавар не беше много доволен от гледката и тайно стискаше палци за Линдан, макар годеницата му да трепереше за Селиан. Накрая трябваше да признае, че макар и почти нечовешки бърз и доста силен, Планинецът просто бе по-бавен за Селиан. Огромното му оръжие, което бе предимство в битка с многочислен съперник като гоблините или грамадно чудовище като някой трол, се превръщаше в недостатък, който Селиан умело използваше, измаряйки опонента си, минавайки на милиметри от острието на огромния мъж.
Някои от благородниците ахнаха при танца на отгледания от елфите и Дакавар сви устни. С него нямаше да стане така. Неговият меч бе достатъчно голям, за да му даде предимство и да остане добро почтено рицарско оръжие (прочее, Дак гледаше и грамадното острие на Линдан с немного добро око; приличаше му на сатър), но не толкова, че да изглежда глупаво като Планинеца сега.
А русокосият мъж, запъхтян и запотен от безплодните си атаки вече започваше да изнемогва от силата на собствените си удари и когато Селиан започна да го атакува с лъжливи удари, се олюля като пиян, объркан и немощен.
Дакавар усещаше, че краят идва бързо, но дори той бе изненадан от начина, по който обученият от елфите се гмурна под един вече съвсем непремерен удар от страна на Линдан и, прехвърляйки меча в лявата си ръка хвана дясната ръка на Планинеца и след като го препъна, буквално го преметна през рамо на земята.
Линдан се просна изненадан по гръб и успя само да изпъшка, щом видя острието на елфа леко да докосва бронята на гърдите му.
— Победа за Селиан! — обяви Менон, докато обученият от елфите помогна на Линдан да се изправи и го потупа по гърба.
— Нямаше нужда да се крия иззад храстите, приятелю — усмихна се младият барон. — Твоите мускули свършиха същата работа.
— Ъъъ… аха — кимна Планинецът тъпо, все още ошашавен.
В това време Анлина приближи брат си и го прегърна.
— Браво, Селиан! Не мога да повярвам, че имам двама от най-добрите воини за брат и годеник!
Зад гърба й Дакавар хладно изрече някакъв поздрав и Селиан разбра, че лесните му битки са свършили в първия кръг.
Глава 11
Нощ
— Беше невероятен, Дак! — каза Анлина и се метна на врата на годеника си веднага, щом вратата се хлопна зад гърба на Селиан и тримата останаха сами в стаята на младия рицар.
Девойката целуна младежа за пореден път след края на битките от първия кръг. Двамата постояха прегърнати дълго време, а когато най-после се разделиха, Анли продължи да сипе похвали за своя герой:
— Беше непобедим, моят бляскав рицар! Старият войн беше добър, но нямаше как да спечели!
— И ти, брате — Анлина се обърна към Селиан, — едрият младеж изглеждаше силен като бик, но нямаше никакъв шанс да те достигне.
— Благодаря, сестрице — усмихна се скромно баронът, — той е достоен млад войн и ми е малко криво, ако съм го унизил. Срещу орките струваше два пъти колкото мен.
— Надявам се да останеш до края на турнира — намеси се Дакавар, усмихвайки се насмешливо, — тогава ще може да види как човек се бори срещу танцьори.
Селиан се засмя малко пресилено, но Анлина удари на шега годеника си по рамото:
— Стига, Дак! Днес и двамата бяхте герои. — И девойката прегърна любимия си и брат си, които се разсмяха и на свой ред поставиха ръце на нежните й рамене.
— Трябва винаги да сме заедно — каза Анлина — и тогава щастието и победите винаги ще са в изобилие.
— Добре речено, сестрице. Винаги ще съм до теб.
— Ти си моя живот, Анли — каза й Дак, — заради теб… ще наглеждам и брат ти как се оправя.
Анлина отговори на обещанието му с нова целувка:
— Сигурно си изморен от днешния дуел, мили. Ще те оставя да починеш за утре — после се обърна към брат си. — Сел, съветвам те да направиш същото.
— Да, ще го направя — отвърна отгледаният от елфите, — но първо искам да кажа нещо на Дак.
Сестра му погледна двамата.
— Да не сте се скарали нещо?
И Дакавар недоумяваше, ако се съдеше по въпросително вдигнатата му вежда.
— Не — отговори Селиан, — просто разговорът ни е… между мъже, разбираш ли?