Пътят на Черния Рицар

Битката на Дакавар с Левонтес щеше да се проведе в самата тронна зала на Ралмия. Арена им беше почти цялата зала, с изключение на един ъгъл, в който от едната страна беше публиката, а от другата — краля, Менон и единствения друг останал участник в Турнира на Меча, Селиан.

Дакавар изгледа своя облечен в черна броня противник и му кимна от любезност, макар в сърцето си да не хранеше нищо освен презрение към сър Левонтес. Предишният път едва не бе изгубил от него, но сега това нямаше да се повтори. В баронство Катлау Дак все още бе много неопитен. Сега вече бе прочут: всъщност най-изтъкнатия майстор на меча в Ралмия. Малко го делеше от официалното му признание. Танцьорът на елфите и този човек.

Левонтес, както винаги вдигна меча си за поздрав пред шлема. Дакавар стисна зъби. Още помнеше този нагъл салют, малко преди подлецът да удари младежа точно в раненото рамо.

Но сега Дак бе здрав и целувайки талисмана на Анлина и се подготви за сблъсъка.

Менон даде начало на битката, като отдели дуелиращите се от публиката с магическа стена. Щитът едва бе избледнял, когато двамата тежковъоръжени рицари се втурнаха един срещу друг. Масивните им мечове се удариха със звън и от силата на ударите им захвърчаха искри.

Дакавар чу ахването на зрителите когато неговото острие и това на Левонтес забарабаниха едно в друго със сила и ожесточение, каквито досега не бе имало в нито една от турнирните схватки. Макар да бе по-млад и по-подвижен от Левонтес, Дакавар не превъзхождаше по сила черния рицар, който бе достатъчно опитен, за да не предприеме някоя глупашка атака, която да го открие.

Което не го правеше по-малко опасен.

Схватката между двамата се проточи. Отново и отново някой от тях се привеждаше или отстъпваше леко, за да завоюва обратно изгубеното предимство и отново да кръстоса меч с противника си. Плувнали в пот, нито Дак, нито Левонтес забелязваха умората си или разширените от възхищение очи на събраните.

Двамата, стигнали стената на срещуположния край от тронната зала, кръстосаха мечове и застанаха лице в лице — или по-точно красивото лице на Дакавар срещу спуснатото черно забрало на Левонтес.

— Ти уби моя кон — чу се глухия глас на черния рицар — и затова и ще умреш.

— Не мисля — отвърна Дак и рязко свали меча си надолу, обезоръжавайки противникът си, чието оръжие падна с трясък на земята.

Дакавар обаче нямаше време да се зарадва на успеха си. Левонтес отдръпна глава назад и в следващия миг удари незащитената физиономия на Дак с шлема си. Младежът усети как носа му експлодира от болка и извика, изненадан и заслепен, покрил окървавеното си лице с ръце.

Левонтес изръмжа доволно и хвана Дакавар за рогата на шлема, придърпа към себе си и заби коляно в стомаха на безпомощния си противник. Наколенникът грозно изтрещя в коремната броня на по-младия рицар и младежът за втори път извика от болка.

Левонтес отново дръпна Дак за рогата и придърпа главата му към лицето си.