Пътят на Черния Рицар

На вниманието му се отдели от бъдещите противници, когато погледът му попадна на властно изглеждащия старец в края на залата, седнал на масивен златен трон, наметнат с дълга червена мантия и с корона на главата.

— Ваше величество! — каза Дакавар и тримата със Селиан и Анлина се отпуснаха на колене.

— Добре дошли, скъпи гости — рече кралят, — драго му е да се запознаем. Хапнете и пийнете, докато дойдат останалите.

Така и постъпиха, сядайки между нисък човек с гърбав нос и висок воин с посивяла коса. Плиний Теоретика и Кралския Рицар Радел, както разбраха впоследствие. На масата дойдоха постепенно и херцог де Малвил, и сър Талир.

Всички те вечеряха заедно с Краля, който не им обръщаше голямо внимание до един момент, в който щракна с пръсти на един от виночерпците. Момчето се поклони на владетеля и изчезна, само за да се появи отново, придружено от висок мъж с лилава роба и сребърна диадема в кафявите си коси.

— Ваше величество — мъжът се поклони леко.

— Приятелю Менон — усмихна се кралят.

Дакавар изтръпна. Той знаеше името на Менон, всеки го знаеше. Това беше Кралския магьосник на Ралмия, най-големият враг на Прокълнатия. Беше наследил още съвсем млад Ралтасар, който, твърдяха слуховете, бе умрял в същата нощ и на същото място, на което бе загинал и стария лорд Дакавар.

— Моля те подсили гласа ми, тъй като вече е стар и немощен — прекъсна мислите на Дакавар владетелят. Менон кимна и очите му проблеснаха за миг. Когато кралят заговори отново, гласът му отекна из цялата зала.

— Скъпи гости, уважаеми бойци — започна той. — Аз, крал Талдан, имах удоволствието да поканя всеки един от вас на моя Турнир на Меча, в който ще имаме несъмненото удоволствие и високата чест да отличим Първия Рицар на Ралмия.

Кралят отпи глътка вино, сетне продължи.

— Бих искал да кажа няколко думи за всеки един от вас, тъй като този Турнир, макар и излъчващ победител, на практика няма да излъчи губещ. Тъй като всеки един от вас, дори най-младите, като Линдан, лорд Дакавар и барон Селиан вече е доказал себе си като достоен воин, биещ се в мое име, името на Ралмия и това на нашия Бог Създател.

Владетелят си пое дълбоко въздух.

— Бих искал да започна с Радел — посивелия рицар се изправи и сложи разтворена длан на сърцето си.

— Ти, приятелю, ми служи отлично през дългите ми години. Титла на теб не ти е нужна, тъй като ти отдавна си извоювал мястото си на най-личен рицар, мой и на Ралмия. При все това — кралят се усмихна, — ще се радвам, ако я спечелиш. Плиний. — И високият мъж с гърбав нос се надигна, докато Радел сядаше обратно на мястото си. — Едва ли има по-голямо признание за теб от това, че огромна част от рицарите в този замък са обучени от теб. Но все пак, мисля — намигна му кралят, — че една титла няма да ти дойде излишно.