Пътят на Черния Рицар
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #4
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Черния Рицар». Краткое содержание книги:
Стоящите на масата се засмяха.
— Кой не е чувал Левонтес, прославения рицар от Юга, носителят на над двадесет турнирни титли, а що се отнася до броя на индивидуалните победи — кралят поклати тъжно глава към изправилия се мустакат мъж, — мисля, че ще имаме нужда от кралските математици, за да ги изчислят.
— А какво да кажа за винаги галантния херцог де Малвил — вдигна ръце Талдан, — винаги участващ само в изтъкнати битки, в които да се докаже срещу доказани противници? Тук — усмихна се владетелят, — дори и със самото си присъствие се доказвате. Не мога да пропусна и сър Талир, разбил цяла армия от гоблини само с двадесет рицари. Двадесет, сред които изгря звездата и на нашия млад приятел Линдан, мисля… — Едрият младеж малко тромаво се изправи.
— А това стана и с помощта на възпитаника на елфите, неуловимия Селиан — Талдан кимна към червенокосия барон, който скромно наведе глава.
— И накрая нашия най-млад приятел — кралят погледна Дакавар, който се бе сконфузил като разбра, че Селиан е участвал в битка със силите на Прокълнатия и то заедно с други двама турнирни бойци. Младежът обаче се изправи и погледна Краля в очите.
Нямаше от какво да се срамува.
— Приличаш на баща си — прошепна бавно Талдан, — а той беше смел воин и добър човек.
— Благодаря ви, Ваше Величество — кимна лорд Дакавар, навеждайки глава.
— Казват — продължи обаче кралят — или по-точно Менон ми сподели виденията за смъртта му.
— Баща ти е умрял — рече владетелят, — нападайки Прокълнатия.
Гостите се разшумяха и някои от тях дори изръкопляскаха.
— Прокълнатия, който е предречено, че ще убиеш — завърши кралят. Тежка тишина настъпи в тронната зала.
— Ако сториш това — Талдан се изправи, — ще станеш Първия Рицар на Ралмия завинаги. Но не съм те поканил заради делата на баща ти, нито заради пророчества. С твоите шест турнирни титли и над 30 победи в рамките на по-малко от година, мисля, най-впечатляващия дебют в историята на рицарството, ти сам заслужи участието си тук.
Дакавар се усмихна. Кралят го бе похвалил. Бе го оценил. Най-впечатляващия дебют…
— Благодаря ви, Ваше Величество — каза младежът признателно и седна до Анлина, нежно целувайки я по устните. Сега щеше да й подари седмата титла, най-ценната — сватбения подарък за тайно планираната от тях сватба.
— А сега — каза кралят, — нека Менон обяви жребия, по който ще се изправите един срещу друг в първия кръг!
Магьосникът пристъпи напред и занарежда неразбираеми слова. Над главите на участниците в Турнира блеснаха разноцветни светлини, които после се впуснаха една срещу друга.
— Херцог де Малвил ще се изправи срещу сър Талир! — рече магьосникът, когато първия сблъсък на светлините гръмна в малък фойерверк, обсипващ гостите с цветя.
— Сър Левонтес ще се изправи срещу Плиний Теоретика — коментира Менон втория сблъсък.
Дакавар вдигна очи към светлинките, търсейки своята, чудейки се с кой ли ще се сблъска.
— Младия лорд Дакавар ще се изправи срещу Кралския Рицар Радел! — обяви третия фойерверк.
— На добър час, млади рицарю — чу Дак глас до себе си и усети как ръката му бива поета от стоящия до него посивяващ мъж.
— Благодаря — кимна объркан той.
— Това оставя обучения от елфите Селиан срещу Линдан Планинеца — обяви и финалния фойерверк магьосника. — Починете добре, защото утре битките започват.
Глава 10
Започва се…
За разлика от другите турнири в които Дак беше участвал, този се провеждаше на закрито, в огромна зала, по чиито стени бяха сложени картини на велики рицари, борещи се помежду си или с чудовища — дракони, тролове и други.
До стените на залата бяха поставени дървени трибуни, на които се бяха покачили благородниците. Изключение правеше централната част, на която на трон седеше кралят, обкръжен от участниците в турнира и магьосникът Менон, който щеше да изпълнява ролята на церемониалмайстор по време на съревнованията.
— Скъпи гости, благородни приятели — започна Менон, обръщайки се към публиката. Дакавар съзря сред нея своята любима Анлина и докосна подаръка й, висящ на врата му. Рицарят бе облякъл своите доспехи, както и всички участници, освен Селиан, който просто се бе загърнал в тъмнозеления си плащ.
— Събрали сме се тук — продължи магьосникът, — за да видим коронясването на Първия и най-личен Рицар на Кралство Ралмия!