Пътят на Черния Рицар
- Автор: Драганов Александър
- Серия: Хрониките на Ралмия #4
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Черния Рицар». Краткое содержание книги:
Анлина се нацупи:
— Добре. Оставям ви, но все пак ви умолявам да си легнете рано! — Девойката бързо излезе от стаята.
Рицарят погледна брата на годеницата си.
— Какво искаш? — попита Дакавар.
— Искам да поговорим за жребия.
Жребият. След края на битката Менон отново бе призовал магическите фойерверки, които изпратиха Селиан срещу Талир. Баронът не бе доволен. Не само защото Талир отлично познаваше бойния стил на елфите и като много по-хитър войн от Линдан щеше да е адекватно готов за предизвикателството.
— Има нещо… лошо около Левонтес — каза Селиан.
— Побеждавал съм го преди, ще го победя и сега — отговори ледено Дакавар. — Гледай си танците, Сел, и не се меси в рицарските битки.
Селиан усети как почервенява от яд.
— Линдан също мислеше за моя боен стил като теб и виж какво му се случи.
Дакавар остана невъзмутим:
— Линдан е животно. Щях да бъда горчиво разочарован от елфическите майстори по танци, ако не можеше да се справиш с трол като него.
— Линдан е добър и храбър войн и заслужава уважение от някого, който знае за битките само от турнирни сражения! — избухна Селиан.
— Интересна позиция на човек, който няма нито една турнирна титла — отвърна Дак, като се усмихна горчиво. Обидата на Селиан беше ударила в десетката, но младежът не го показа. — Ако това е, което искаше да споделиш с мен, виждаш къде е вратата.
Селиан вдигна ръце:
— Извинявай — каза той, — това, което казах бе глупаво и предвид опита със снежните вълци, невярно. Просто…
Селиан се поколеба:
— Страх ме е от този Левонтес. В него има тъмнина. Пази се, Дак.
Лицето на Дакавар омекна.
— Не се притеснявай, Селиан. Няма да разочаровам нито сестра ти, нито името на баща ти — увери го младият рицар — и за да бъда най-добре подготвен за утре, смятам да си легна!
Дакавар се разсмя.
— Да, добре. Успех!
Оставяйки Дакавар сам в стаята си, Селиан си помисли, че както обикновено бъдещият му девер нищо не е разбрал.
Сам в стаята си, Левонтес коленичи до прозореца. Нощният вятър вееше черните му коси, а очите му святкаха с безумен плам.
— Скъпи Създателю, дай ми силата да отмъстя за моя верен кон, който ме бе носил до толкова много победи. Дай ми сила, както ми даде в последните скръбни месеци, отвръщайки на моите молитви.
И Левонтес зачака отговор. Отговор, за пръв път дошъл в трескавите му и изпълнени с омраза молитви, след като онова нагло пале с мляко около устата бе убило верния му четириног приятел и бе строшило крака му.
Отговор, нашепващ му съвети. Гласът на Създателя, звучащ като трошене на сухи есенни листа.
— Справяш се добре, мой верни рицарю — чу Левонтес гласът на оногова, който мислеше за Създателя, — но за да се справиш с омразното чедо на мрака, няма да стигне просто да се бориш за победата.
За момент съзнанието на рицаря остана празно, а в следващия миг гласът на Прокълнатия отново го изпълни.
— Ще трябва да се бориш, за да убиеш лорд Дакавар.
Глава 12
Полуфинали
Втория ден от турнира донесе изненада на четиримата участници в него — всяка една от полуфиналните битки щеше да се проведе на различно място.
Селиан и сър Талир, които щяха да се бият първи трябваше да сторят това пред Кралския замък, където работливи слуги бяха донесли трибуни за благородниците, дошли да наблюдават срещата. За Краля, Менон и другите двама полуфиналисти, Дакавар и стоящия на дистанция от него Левонтес както и по време на първия ден имаше отделен подиум, от който магьосникът даде начало на битката, отново ограждайки бойците с магически щит.
Селиан този пък свали качулката от лицето си, тъй като, за разлика от битката със силния, но не особено бърз или умен Линдан този път въобще не бе уверен, че има предимство. Талир стоеше пред него досущ желязна статуя, и този път бе избрал малко по-лек меч, комбинирал с щит.
Още сред първата размяна на удари, обучения от елфите барон разбра, че Талир ще разчита на защита и целта му ще е да умори гъвкавия войн. И наистина, колкото и много удари да нанасяше Селиан, при това от най-различни ъгли и позиции, Талир изглеждаше сякаш има шест ръце, винаги блокирайки или с меч, или с щит.
Червенокосият младеж разбра, че няма да победи само благодарение на ловкостта си и реши, че ще му е нужна и малко хитрост. Селиан започна престорено да охка и пъшка при размяната на удари, сякаш е изморен и полека започна да отстъпва.