Зад маската на дявола

Подовете бяха застлани с дебели килими, пищни гоблени със златни и сребърни нишки висяха по стените. Всички бяха на библейски теми, а точно срещу входа, над стълбището, водещо към втория етаж, висеше голяма икона на малкия Христос в ръцете на Дева Мария. Климент не можеше да не се възхити от майсторската й изработка.

- Прекрасно произведение, нали? - Атанасий се бе появил от една от вратите на долния етаж. - Ще даря вашия хан с още по-красива икона, след като се покръсти.

Византиецът бе среден на ръст, с гъста късо подстригана коса, почнала тук-таме да побелява, и с добре оформена брадичка. Кафявите му очи се стрелкаха живо, гласът му бе мек и приятен. Облечен с дълга синя роба, поръбена с пурпур, и малка наметка на раменете, той правеше впечатление на фин, влиятелен и богат човек. Прекрасните му маниери можеха да заблудят всеки, но Климент много добре знаеше колко трябва да внимава с пратеника на Константинопол. Неведнъж в миналото се бе сблъсквал с подобни хора, които под изисканата външност и приятелска усмивка носеха стоманени сърца и студени души, готови да минат през всичко, за да постигнат целите си.

Византиецът вежливо покани Климент в една от богато украсените стаи. Посочи му удобна кушетка с елегантно извит край, а той полегна на друга.

- Ние сме ромеи! - каза Атанасий и си взе чепка грозде може да сме християни, но сме потомци на Великата Римска империя. Чувствайте се като у дома си.

Климент кимна и също посегна към гроздето. Знаеше, че не бива да позволява на византиеца да взима инициативата. В крайна сметка той наистина си беше у дума, докато Атанасий - не.

Домакинът поведе светски разговор. Интересуваше се от времето, покачващите се цени на зърното, жегата, невъзможността в Плиска да се намери добър готвач. Обсъдиха градския тръбопровод, по който течеше дори топла вода. Атанасий похвали българските инженери, макар зад думите му да прозираше завист.

- Императорът се е разпоредил да започне изграждането на нов водопровод в Константинопол. С Божията воля той ще стане най-големият в света! — обяви византиецът, а Климент прикри усмивката си с ръка. Знаеше, че нищо такова няма да се случи. - Виждам, че не ми вярваш - продължи Атанасий и се намести по-удобно на кушетката. - Но с помощта на Бога всичко е възможно. Дори вашият хан Борис започна да го разбира.

Гостът предпочете да премълчи.

- Ето, владетелят ви призна християните, даде им права, скоро и той вероятно ще се покръсти. Някак неудобно е - Атанасий се усмихна подкупващо - една от най-големите държави в Европа да е езическа. Освен че погубвате душите си, това пречи на търговията и политиката. Как да се договарят двама владетели, като единият се кълне в Христос, а другият - в Тангра? Затова и толкова изтрайва мирът ви. Търговците имат повече доверие на едноверци, отколкото на езичници. Християните са свикнали да търгуват с християни, не с неверници.