Черният списък

— Откъде се взехте? — реагирах мрачно.

Моят ангел пазител бодро започна днешния ден направо с две лоши късметчета. Първо не ми провървя със закуската, а сега и това…

— Търсих ви и ви намерих.

Той се усмихна обезоръжаващо, но очите му бяха тъжни и още по-кучешки от вчера. Помислих си, че сигурно не е спал две нощи поред, докато се е занимавал с убийствата в хотела, и изведнъж изпитах остро съжаление към това съвсем младо момче, което бяха хвърлили като сляпо новородено кученце във вода — да се справя с такива сложни престъпления само с двама помощници, от които нямаше никаква полза. Какво беше казала снощи Таня? Работел от осем месеца и през това време нямал нито един успех с разкрито престъпление, с който би могъл да се гордее — само дреболии. А и нямаше от кого да се учи: за наставник му бяха определили алкохолизиран пенсионер. Сега не уволняват за лоши показатели, напротив, стана модерно да се фукаме с броя на неразкритите престъпления. Че, нали, вижте в каква непоносима оперативна обстановка живеем, всеки ден имаме по десет трупа и пет взрива, не ни достигат хора, всички свестни детективи напускат, започват собствен бизнес или стават частни охранители, нищо не успяваме да разкрием. И клетият Серьога Лисицин се мята като риба на сухо, и работата му не върви, няма и на кого да се оплаче и от кого да потърси помощ. А очевидно има детективски похват, щом успя да ме намери в този парк.

— С какво ще ме зарадваш? — попитах го, като хвърлях коси погледи към Лиля.

Тя изглеждаше изцяло погълната от творбата на Татяна, но аз подозирах, че ушичките й са настроени на нашата вълна. Сергей улови погледа ми и едва забележимо ми кимна.

— Лиля, трябва да си поговорим с чичо Серьожа. Стой тук и не мърдай, ние ще се поразходим по алеята.

— Добре, татко — промърмори тя, без да откъсва очи от отворената книга.

Станахме и се заразхождахме напред-назад по сенчестата, изпълнена с утринна прохлада алея. Сергей ми разказа, че когато бригадата приключила работата си в апартамента на Казанская, помолили я да види дали всички ценни вещи са на мястото си. Оказало се, че е изчезнало ковчежето с нейните ценни украшения. Най-интересното е, че няколко много скъпи украшения лежали съвсем открито на тоалетната масичка, но престъпникът — или престъпниците? — не им обърнал внимание, а се полакомил за заключеното ковчеже. В това имало логика: щом дрънкулки за много хиляди долари се търкаляли на масата, вероятно били добър фалшификат, но онова, което се намирало в заключеното ковчеже, сигурно си струвало да бъде заключено и скрито в шкафа, сред дамското бельо. Тъй че към двете първоначални версии — убийство, чиято планирана жертва е била Казалская, и убийство с планирана жертва Люся Довжук — плавно се присъединила трета: убийство с цел грабеж. Ситуацията ставала все по-трудна.

— Кой направи огледа на вещите на Доренко след нейното убийство? — попитах.

Не ми даваше мира въпросът къде може да е ходила Олга преди пресконференцията и откъде е донесла грозната торба — онази виолетовата, с жълтите дръжки.