Приливи на Мрака [bg] [ЛП]

Лотар се усмихна.

— А Туралиън?

— Най-слабо набожният и засега най-предпочитан от мен — призна си с усмивка Кадгар. — Той е обучен за духовник и е верен на Църквата, но не притежава слепия устрем на останалите. Освен това вижда по-далеч от тях и явно е по-разумен.

— Съгласен.

Лотар също беше впечатлен от младия мъж. Отначало Туралиън говореше колебливо, но не след дълго стана ясно защо. Той бе чул за Лотар и неговите подвизи в Стормуинд и явно бе особено възхитен от него. Това породи у командира известно чувство на неудобство, макар да беше свикнал с подобно отношение — преди в родната земя много младежи му се възхищаваха и го молеха да ги тренира и да ги приеме в стражевите редици. Но след като преодоля първоначалното си притеснение, Туралиън успя да се докаже като разумен млад мъж, с бърза мисъл и по-задълбочено отношение към тънкостите и детайлите в сравнение с останалите. Лотар веднага го хареса и това, че Кадгар мислеше същото, само потвърди мнението му.

— Ще говоря с Фейол — каза накрая Лотар. — Паладините със сигурност ще ни бъдат от голяма помощ и ще използвам Утър за свръзка с тях и всички други сили, които църквата може да ни предостави.

После си помисли нещо друго.

— Ще предложа и още един кандидат — каза той. — Гавинрейд. Той бе един от рицарите ми в Азерот, най-верният от всички, много добър човек. Мисля, че от него ще излезе чудесен паладин.

Той се усмихна.

— Но Туралиън ще бъде лейтенант.

Кадгар кимна.

— Добър избор, бих казал. — Той поклати глава. — А сега да се надяваме Ордата да ни даде време да подготвим тях и останалата част от армията.

— Ще подготвим каквото можем — отсече Лотар, мислейки си вече как точно да разпредели войските от всички кралства. — И ще се изправим срещу тях, когато се наложи. Няма какво друго да направим.