Ръкописът на Фулканели [bg]

— Инспекторе, съседите на етажа са си били у дома през целия следобед, но не са чули нищо — съобщи той.

Симон само изсумтя, огледа се и грабна лист хартия от бюрото.

— Какво е това? — прониза я той с поглед. — „Биологическите аспекти на науката алхимия“.

— Казах ви, че се занимавам с научна работа — заекна Робърта.

— Значи алхимията вече е наука, а? Това означава ли, че превръщате желязото в злато?

— О, я стига!

— Може би сте открили формула, с чиято помощ изчезват разни неща — каза той, хвърли листа обратно и започна да обикаля лабораторията. — Какво има тук?

Преди Робърта да успее да го спре, Симон отвори вратите към стъклениците с мухите и стреснато отстъпи назад.

— Каква е тази гадост?!

— Част от моите изследвания — отвърна тя.

— Мухите разнасят зарази, мадам! — обади се съдебният лекар, който незабелязано се беше изправил на прага и бърчеше нос. Зад него се появиха полицаите, приключили с претърсването на апартамента.

— Нищо — обяви един от тях и хвърли враждебен поглед към Робърта.

— Кафето ви, инспекторе — пристъпи напред един от колегите му.

— Слава богу! — Симон грабна картонената чаша от ръцете му и отпи голяма глътка. Кафето беше единствената напитка, която облекчаваше хроничното му главоболие. Нуждаеше се от почивка и здрав сън. През изминалата нощ изобщо не беше мигнал.

— Знам, че нещата изглеждат странни — започна с неестествено висок глас Робърта и бързо усети, че жестикулира повече от необходимото. — Но отново искам да повторя, че…

— Омъжена ли сте? — рязко я прекъсна Симон. — Имате ли приятел?

— Не. Преди време имах приятел, но… Всъщност какво общо има това?

— Може би сте разстроена от раздялата? — подхвърли инспекторът. — Може би сте изпаднали в стрес… — Каква ирония, въздъхна той, спомнил си за снощния разрив с Елен.

— Смятате, че преживявам нервна криза, така ли? Дребната женица не е в състояние да се справя с мъжете, а?

Той само сви рамене.

— Какви са тези въпроси, по дяволите? — премина в настъпление тя. — Как се казва началникът ви?

— Трябва да бъдете по-внимателна, мадам. Не забравяйте, че сте извършили сериозно нарушение.

— Моля да ме изслушате. Според мен се планира още едно убийство. Жертвата ще бъде англичанин…

— О, така ли? Кой го планира?

— Не знам кой! Вероятно хората, които се опитаха да убият мен.

— Ако наистина е така, английският джентълмен едва ли се намира в сериозна опасност — отбеляза Симон, а на слабото му лице се изписа презрение. — Случайно да знаете кой е той? Може би приятелят, който ви е почерпил с чай, докато въображаемият труп се е изнасял от апартамента ви?