Червена мъгла [bg]

8

Той ме кани вътре, сякаш е в собствения си апартамент. Сериозността в очите му зад евтините очила с метални рамки и строго стиснатите му устни ме изнервят.

— Джейми ще се върне след минута — казва той и затваря вратата.

Шокът ми незабавно се превръща в гняв, когато го оглеждам отгоре до долу — от лъскавото обръснато теме и едрото обветрено лице до гуменките, които е обул без чорапи. Забелязвам хавайската му риза опъната по масивните му рамене, и шкембето, което изглежда по-плоско, отколкото го помня. Торбестите му зелени рибарски бермуди с безброй джобове са леко увиснали. Марино има страхотен тен, освен под брадичката, където слънцето го е пощадило. Бил е на лодка или на плаж. Има силен загар. Дори голото му теме и връхчетата на ушите му са с цвета на коняк, но около очите е блед. Носил е слънчеви очила, но не и шапка. Представям си белия мърляв бус и брошурите за лодки под наем в жабката. Също и салфетките от закусвални.

Марино си пада страхотно по пържено пиле и маслени бисквити и често хленчи, че пържените храни не са толкова хубави в Нова Англия, колкото в Юга. Неотдавна спомена нещо за пикали, бусове и лодки втора ръка, които се продавали адски евтино, и колко му липсвало горещото време. Спомням си и как се подразних от уведомлението му в последната минута, когато се отби в кабинета ми по-рано този месец. Каза, че му предложили страхотна ваканция. Искал да отиде на риболов, а календарът му бил разчистен. Последният му работен ден в центъра бе петнайсети юни.

Марино изчезна в средата на месеца; почти веднага се случиха и други неща. Имейлите на Катлийн Лоулър до мен спряха. Тя бе преместена в „Браво“. Внезапно поиска да я посетя в затвора, за да поговорим за Джак Филдинг. Ленард Бразо смяташе, че е добре за мен да се съглася, а после открих, че и Джейми Бъргър е тук. Сега, когато имам възможност да премисля внимателно миналото, ми е ясно какво се е случило. Марино ме е излъгал.