Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Червена мъгла [bg]
Червена мъгла [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Червена мъгла [bg]

Электронная книга - «Червена мъгла [bg]». Краткое содержание книги:

За автора Патриша Корнуел е сред водещите автори на бестселъри в света. Нейните романи са превеждани на трийсет и шест езика в над петдесет страни. Тя е основател на Института по съдебна медицина във Вирджиния, член-основател на Националната академия на съдебномедицинските науки и член на Националния съвет на болница „Маклейн“ — филиал на Харвард, където е застъпник по психиатричните изследвания. През 2008 г. Корнуел получава британската литературна награда „Галакси“ в категорията за криминални трилъри, която за пръв път се присъжда на американски автор. Сред по-ранните й творби е „Аутопсия“ — единственият роман, спечелил петте най-значими награди в криминалния жанр за една година. „Фокс“ придобива правата за филмирането на романите със Скарпета. Ролята на доктор Кей Скарпета ще се изпълнява от Анджелина Джоли. Доктор Кей Скарпета отново се завръща в този забележителен роман, наситен с високо напрежение и свръхмодерни технологии. Твърдо решена да открие какво се е случило със заместника й Джак Филдинг, убит преди шест месеца, Скарпета отива на посещение в затвора за жени в Джорджия. Там се среща с осъдена за сексуално посегателство, която разполага с информация за поредица зловещи престъпления. Убийството на цяло семейство в Атланта преди години, млада жена, осъдена на смърт, както и други необясними смъртни случаи, на пръв поглед не са свързани помежду си. Но Скарпета открива връзки, които я водят до заключението, че онова, което е смятала за приключено със смъртта на Джак Филдинг и покушението срещу самата нея, е само началото на нещо далеч по-пагубно: ужасяваща конспирация и потенциален тероризъм в международен мащаб. И единствено тя може да го спре.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 147
Перейти на страницу:

— Тя отиде да донесе вечерята — казва той и взема плика със суши от ръцете ми. — Истинска храна. Не ям тази стръв за риба.

Виждам бюро, малка масичка и два стола, два лаптопа и принтер, книги и бележници, а на пода — купчини папки.

— Не е разумно тримата да седим и да говорим в ресторант — добавя той и оставя плика на кухненския плот.

— Нямам представа дали е разумно или не, тъй като не знам защо си тук. Нито пък защо аз съм тук — отговарям.

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не.

Приближавам се към монитора, монтиран на стената, и усещам миризма на цигари.

— Не те обвинявам, че се чудиш какво, по дяволите, става — казва Марино. Чувам шумолене на хартия, когато отваря плика. — Вероятно трябва да пъхна това в хладилника. Не се ядосвай, док…

— Не ми давай акъл. Да не си пропушил отново?

— Не, мамка му.

— Усещам миризма на цигари. Някой е пушил в наетия бус, който не съм поръчвала. Освен това проклетото возило вонеше на умряла риба и застояла храна от закусвални, а в жабката имаше съмнителни брошури. Надявам се, че не пушиш отново, за бога.

— Няма начин да пропуша отново след всичко, което преживях, за да ги откажа.

— Кой е капитан Линк Майкълс? — Имам предвид една от брошурите в жабката. — Целогодишен риболов с капитан Линк Майкълс.

— Лодка под наем в Бюфорт. Готин тип. Излязох с него няколко пъти.

— Не си бил с шапка, а вероятно и със слънцезащитен крем. Ами рака на кожата?

— Вече го няма — отговаря той и докосва плешивата си глава на мястото, откъдето му изрязаха няколко ракови образувания преди месеци.

— Това, че петната бяха премахнати, не означава, че не трябва да носиш слънцезащитен крем. И винаги трябва да си с шапка.

— Вятърът я отвя, докато плавахме с лодката. Изгорях малко — обяснява той и отново докосва темето си.

— Предполагам, че няма нужда да проверяваме регистрационните номера на буса, който карах днес. Със сигурност не е собственост на компанията за коли под наем — казвам. — И кой е пушил в него, ако не си ти?

— Важното е, че не те проследиха дотук — отвръща той. — Никой нямаше да те проследи в буса. Забравих да разчистя жабката. Трябваше да се сетя, че ще погледнеш вътре.

— Кое беше хлапето, което ми докара буса? Защото не вярвам, че наистина работи в компанията. Ти си взел буса под наем и си накарал хлапето на капитана да ми го докара, нали?

— Не е под наем — отговаря Марино.

— Е, май вече знам защо Брайс не отговори на телефонните ми обаждания днес. Имам чувството, че са му повлияли. И преди се е случвало зад гърба ми да го убеждаваш да ти сътрудничи под предлог, че защитаваш интересите ми. Ти ли му поръча да отмени резервацията ми?

— Няма значение. Важното е, че всичко се уреди.

— Мили боже, Марино — промърморвам. — Защо накара Брайс да отмени резервацията ми? Какво ти става, по дяволите? Ами ако не разполагаха с друга стая?

— Знаех, че ще разполагат.

— Можех да се утрепя в шибания бус. Невъзможен е за шофиране.

— Беше си съвсем наред оня ден — намръщва се той. — Какъв е проблемът? Не бих те вкарал в нещо, което не е надеждно. И щях да разбера, ако бусът се е повредил.

— „Ненадеждно“ е слабо казано — отговарям. — Ускорява и намалява, както си иска. Криволичи из целия път, сякаш получава припадъци.

— Снощи валя много. Страхотна буря в Южна Каролина. Валя ужасно, а бусът беше на открито. Май има нужда от ново уплътнение за капака.

— Южна Каролина?

— Може би свещите са се намокрили. И сигурно са прогизнали, когато си паркирала пред затвора. Или може би Джоуи е попаднал в някоя дупка и гумите не са идеално балансирани. Готино хлапе е, ама адски тъпо. Трябваше да ми се обади, ако е имал проблеми с буса. Е, съжалявам за това. Да, наех си едно малко жилище. В Чарлстън. Апартаментче близо до аквариума. Има си дори кей и места за лодките, а оттук може да се стигне дотам с мотор. Щях да ти кажа за това, но се случиха разни неща.

Оглеждам се и се опитвам да си обясня за какво говори Марино. Какво се е случило, за бога?

— Трябваше да се уверя, че не те следят, док — продължава той. — Нека да сме честни. Бентън знае плановете ти и разполага с графика ти, защото Брайс му изпраща копия от имейлите. Всичките са в компютъра на центъра.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 147
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)