Червена мъгла [bg]

— Утре сутрин си заминавам — добавям, а вниманието ми отново се насочва към купчината папки, струпани на пода до бюрото.

Всяка от тях е с различен цвят и има етикет с инициали или съкращения, които не разпознавам.

— Ще те взема в осем сутринта — съобщава Марино, застанал в средата на стаята, сякаш не знае какво да прави със себе си.

В сравнение с внушителната му фигура всичко наоколо изглежда миниатюрно.

— Добре би било да ми кажеш за какво ще се срещаме.

— Трудно е да се говори с теб, когато си толкова ядосана — отвръща той, втренчен мрачно в мен.

Аз сядам, но той остава прав и това не ми харесва.

— Доколкото знам, ти работиш при мен, а не при Джейми. Би трябвало да си лоялен към мен, а не към нея или някой друг.

Знам, че тонът ми звучи ядосано, но всъщност съм по-скоро засегната.

— Бих искала да седнеш — добавям.

— Ако ти бях казал, че искам да помогна на Джейми и да направя някои неща по начин, различен от досегашния, ти щеше да кажеш „не“.

Марино се настанява в дълбокото кресло и кожата изскърцва шумно.

— Не знам какво имаш предвид, нито пък откъде си толкова сигурен как бих ти отговорила.

Май ме обвинява, че с мен се общува трудно.

— Нямаш представа какво става, защото никой не желае да ти каже направо — казва Марино, навежда се напред и поставя големите си ръце върху голите си колене, които са с размера на автомобилни джанти. — Някои хора искат да те унищожат.

— Мисля, че знаем със сигурност… — започвам, но той ме прекъсва.

— Не. — Марино поклаща голата си глава. Четината по загорялото му лице прилича на пясък. — Може би си мислиш, че знаеш, но не е така. Вероятно Дон Кинкейд не може да те докосне, докато е заключена в лудницата, но има и други начини и други хора. Тя планира да те унищожи.

— Не мога да си представя как тя ще изрази незаконните си намерения, без персоналът в „Бътлър“ да научи за това. А също и полицията и ФБР — отговарям логично и хладнокръвно, като се опитвам да прогоня емоциите и гнева си и да не се чувствам засегната от онова, за което са се шегували Джак и Марино преди двайсет години, за истинските им чувства към мен, за подигравките им.

— Лесна работа — отговаря той, приковал очи в мен. — Да започнем с шибаните й адвокати. Те могат да общуват с нея насаме, както и Джейми с Катлийн Лоулър. Ако се притесняваш, че може да те наблюдават и записват, просто предаваш бележка. Написваш я в бележника на адвоката, а той я прочита и не казва нищо.

— Сериозно се съмнявам, че адвокатите на Дон Кинкейд са платили на наемен убиец, ако това имаш предвид.

— Не знам дали биха платили на наемен убиец — замислено отговаря той. — Но искат да те унищожат и да те вкарат в затвора. Наистина си в опасност.

Осъзнавам, че Марино напълно вярва в онова, което казва, и се чудя каква част от него идва от Джейми. Какво е замислила и защо?

— Подозирам, че е по-опасно да шофирам проклетия ти бус, отколкото да бъда очистена от наемен убиец — отвръщам заядливо. — Ами ако се беше повредил на някое запустяло място?