Червена мъгла [bg]

9

Не му предлагам нищо за пиене. Не му предлагам абсолютно нищо. Отварям хладилника и оглеждам стъклените рафтове. Вино, сода, диетична кола, гръцко кисело мляко. Уасаби, маринован джинджифил и соев сос.

Отварям шкафовете. Намирам в тях твърде малко неща. Само най-нужните чинии и тенджери, които човек може да очаква в апартамент под наем. Сол и пипер, но никакви други подправки. Половинлитрова бутилка син „Джони Уокър“. Вземам си шише вода от килера, където има и диетични напитки и богат асортимент от витамини, болкоуспокояващи и хапчета за подобряване на храносмилането. Разпознавам тъжната картина на живот, който е спрял. Знам какво има в шкафовете, килерите и хладилниците на хора, които се страхуват от загуба. Джейми още не е превъзмогнала загубата на Луси.

— Как може, по дяволите, той да държи подобно нещо в тайна от теб? — Марино не спира да говори за Бентън. — Аз не бих постъпил така. Не ми пука за протокола. Ако знаех, че федералните агенти са по петите ти, щях да те предупредя. Всъщност, в момента правя точно това, докато той си седи кротко като добро момче от Бюрото, играе по правилата и не прави абсолютно нищо, докато собствената му проклета агенция разследва жена му. Не направи абсолютно нищо и в нощта, когато се случи онова. Седи си пред камината и си пие питието, а ти се мотаеш навън в тъмното съвсем сама.

— Не беше така.

— Знаел е, че Дон Кинкейд, а може би и други, са на свобода, а те е оставил да излезеш сама посред нощ.

— Не беше така.

— Чудо е, че си жива. Той е виновен, по дяволите. Всичко можеше да свърши само за миг, защото Бентън не си е дал зор.

Връщам се до канапето.

— Няма да му простя — заявява той категорично, сякаш прошката зависи от него.

Чудя се какво ли му е внушила Джейми за Бентън. Доколко е окуражила ревността му, която винаги си е дълбоко в него, готова да се събуди и при най-малкия повод.

— Той не е искал да идваш тук, но не е предложил да дойде с теб, нали? — разгорещено отбелязва Марино.

Мисля си за писмата, за неговата неувереност и егоизъм.

Когато бях назначена за съдебен лекар във Вирджиния, а Марино беше най-прочутият детектив в Ричмънд, той бе изключително неуслужлив и нелюбезен. Направи всичко възможно да ме прогони от службата, но постепенно осъзна, че за него е по-разумно да има в мое лице приятел и съюзник. Вероятно това все пак го мотивира. По-добре е да съм на негова страна. По-добре е да има хубава служба — няма много такива служби, а той вече остарява. Ако го уволня, ще има късмет, ако го назначат за охранител в агенция „Пинкертън“, мисля си ядосано. Внезапно ме обзема изтощение, готова съм да заплача.