Лятото на ангелите [bg]

Поръчката на Шевон изпълва стената на чашата й с магически руни, а моята предизвиква лека усмивка у баристата, понеже е съвсем проста. Сдобивам се и с геврече за мен и пуричка с крем за Шевон. Няма да е вкусна като тези на Марлийн, разбира се, но може би е хубаво приятелката ми да си спомни, че колкото по-дълго ми се сърди за нещо, което не е по моя вина, толкова повече време ще мине, преди отново да опита превъзходните лакомства.

Подкупът не ми е под достойнството.

Чакаме мълчаливо напитките си. Шевон си играе с маншета на грозния си грамаден пуловер, а аз прочитам най-новото съобщение от Холмс: Защо толкова много от съседите ти си лягат преди десет? По него съдя, че никой не е забелязал колата, която спира и разтоварва децата. Съседите на улицата ми са дружелюбни, но си гледат своята работа. Сделката, която имаме с Джейсън за двора и прането, е признак на необичайно сближаване. Няма особена причина да си прекарваш времето в надзъртане през завеси към света отвън, ако животът ти е вътре.

С кафета и закуска в ръка двете се оттегляме на тераската. Шевон само ровичка във фунийката, натрошава дебелата кора между пръстите си. Аз съм прекалено гладна, за да се държа възпитано, и гевречето ми изчезва на пет хапки. Може би трябваше да си взема две.

— Мерседес? Защо не живеем заедно?

Косата й е толкова ярка на утринното слънце — огненочервени къдрици като тирбушони, които се борят с всички опити за укротяване или ограничаване. Изсъхнат ли, обикновен ластик за коса не може да ги удържи — тази сутрин опашката на Шевон е пристегната с помощта и на химикалка във весело розово. През последните три години съм се разглезила от възможността тези къдрици да милват кожата ми, да тежат в ръцете ми…

— Мерседес!

— Понеже не обичам да споделям пространство за постоянно — отвръщам просто. — Понеже е важно да си имам свой собствен дом, който да ме отделя от останалия свят с колкото си ключалки искам. Понеже не допускам единственото ми убежище, единственото ми лично пространство, да бъде само една спалня, дори и ако е превърната в кабинет. Понеже те обичам, но засега не мога да живея заедно с друг човек.

— Преспивам у вас, ти преспиваш у нас, двамата с Едисън си ходите на нощувки през цялото време. Каква е разликата?

— Възможността да откажеш.

— Не…

— Когато растях, на вратата на спалнята ми нямаше ключалка, която да мога да контролирам. На десет години отидох в приемен дом, винаги живеехме от по две до шест деца в стая и ако имаше ключалка, то тя беше от външната страна на вратата, нямахме право да я пипаме. Когато последната ми двойка приемни родители попита дали искам да остана при тях до навършване на пълнолетие, направиха го, като купиха резе и ми помогнаха да го монтирам от вътрешната страна на вратата си. Майките разбираха какво означава това за мен, колко сигурна се чувствам по този начин и затова останах при тях. Къщата ми е първото лично мое място не защото живея в нея, а защото имам контрол върху достъпа на другите.