Запали реката [bg]

изпържат з-ка и да топнат АРС.

Гърни прочете съобщението три пъти. Забеляза датата и часа — вечерта, в която бе убит Джон Стийл, около час преди стрелбата.

— Какво е това?

— Телефонът на Джон. Намерих това съобщение в него.

— Как така е още у вас? Криминолозите не го ли поискаха?

— Не беше на местопрестъплението. На работа те използват служебни блекберита. Това е личният телефон на Джон. Беше вкъщи.

— Кога намерихте съобщението?

— Вчера сутринта.

— Показахте ли го на полицията?

Ким Стийл поклати глава.

— Защото…

— Заради това, което пише вътре.

— И какво означава то според вас?

Макар че седеше на силното слънце, Ким Стийл се уви още по-плътно в якето.

— Предупреждават го да си пази гърба. Това не означава ли, че някой, който би трябвало да е на негова страна, всъщност не е?

— Мислите, че е някой от управлението?

— Не знам какво да мисля.

— Съпругът ви няма да е първото ченге с врагове. Понякога най-добрите имат най-страшните противници.

Тя срещна погледа му и кимна уверено:

— Точно такъв беше Джон. Най-добрият. Най-добрият човек на света. Искрен до болка.

— Да знаете да се е занимавал с нещо, което не така честните хора в управлението биха сметнали за заплаха?

Ким Стийл си пое дълбоко дъх.

— Джон не обичаше да говори за работа вкъщи. От време на време чувах по нещо от телефонните му разговори. Коментари за минали случаи със съмнителни доказателства, смърт по време на арест, подхвърлено оръжие. Знаете как стоят нещата, нали?

Той кимна. Имаше ченгета, които не ходят никъде без такъв пистолет — лесен за скриване, нерегистриран и непроследим, който лесно може да бъде хвърлен до трупа на някой застрелян от ченгето като „доказателство“, че жертвата е била въоръжена.

— Откъде е знаел в кои случаи да се вглежда?

Ким се поколеба и сведе притеснено поглед:

— Може да е имал някакви връзки?

— Хора, които да го насочват към конкретна следа?

— Може би.

— Хора от Алианса за расова справедливост?

— Наистина нямам представа.

Не я биваше за лъжец. Но това беше в реда на нещата. Гърни се притесняваше по-скоро от добрите лъжци.

— А някога казвал ли ви е колко високо в управлението стигат проблемите?

Ким Стийл не отговори. Но изражението й на подплашено животно говореше повече от достатъчно.

— Какво ви накара да дойдете при мен?

— Прочетох за случая „Питър Пан“, който сте разрешили миналата година, и че сте разобличили полицейската корупция зад него.

Обяснението звучеше искрено, поне в същината си.

— Как разбрахте къде да ме намерите?

Изражението на подплашено животно се върна. Подсказа на Гърни, че тя не може да му каже истината, но и не иска да го лъже. Беше, помисли си той, реакция на искрен човек, попаднал в истинско затруднение.

— Добре — отсече. — Засега ще оставим този въпрос. Какво искате да направя за вас?

Ким отвърна без колебание: