Запали реката [bg]

— Записваш ли разговора?

— Притеснява ли те това?

— Не, даже никак. Ще подготвя договора. Следобед в полицейското управление в Уайт Ривър има събрание на комисията за борба с извънредни ситуации. В три и трийсет. Чакай ме на паркинга в три и петнайсет. Можеш да подпишеш договора, да присъстваш на срещата и да започнеш в движение.

— Ще се видим там.

Когато Гърни приключи обаждането, една от кокошките в дворчето до аспержите стреснато изкудкудяка. Беше звук, който все още го изправяше на нокти и предизвикваше инстинктивна реакция на тревога въпреки придобития през годините опит, че пилетата най-често издават подобни звуци без същинска причина. Случаите, в които чуваше тревожните им викове, никога не съвпадаха с присъствието на реална заплаха.

Въпреки това Гърни се отправи към кокошарника, за да се убеди, че всичко е наред.

Едрата птица порода „Роуд айлънд ред“ стоеше в съвършената кокоша поза и демонстрираше класическия профил, изобразяван на голяма част от продукцията на местните занаятчии. Напомни му, че трябва да помете кокошарника, да смени водата и да напълни хранилката.

Докато Мадлин приемаше с видимо удоволствие различните роли в живота си, отношението на Гърни към разнообразните му задължения съвсем не бе така позитивно. Преди време един терапевт го бе посъветвал активно да изживява всичките си роли — съпруг на жена си, баща на сина си, син на родителите си, колега на колегите, приятел на приятелите. Настояваше, че равновесието и покоят в живота зависят от дейното участие във всички аспекти на този живот. Гърни нямаше доводи, с които да се противопостави на логиката на това твърдение. На теория принципът му изглеждаше правдив и верен. Но се дърпаше от прилагането му на практика. При все ужасите и опасностите детективската работа бе единствената част от битието, която му се отдаваше естествено. Да бъде съпруг, баща, син и приятел — всичко това изискваше специални усилия, може би дори по-особена смелост, каквато не му бе необходима за проследяване на убийците.

Разбира се, дълбоко в себе си той знаеше, че да е човек означава повече от това да е ченге и че добрият живот често е свързан с плуване срещу течението. Долавяше също и натиска на аксиомата, която терапевтът му с удоволствие повтаряше: Единственият път, когато човек има шанса да постъпи правилно, е точно сега. Така че, прегърнал усещането за дълг и цел, Гърни извади дворната метла от антрето и се насочи към кокошарника.