Запали реката [bg]

Прекъсна го енергичното нахлуване в залата на двама души. Гърни позна по-високия, облечен в скъп костюм по поръчка — Дел Бекерт. Носеше тънко куфарче. Другият, вероятно Джуд Търлок, беше облечен в обикновено спортно сако и панталон и съчетаваше масивно телосложение на ръгбист с безизразна физиономия на гангстер от снимка за полицейско досие.

Бекерт кимна на Клайн, после се обърна към Гърни:

— Аз съм Дел Бекерт. Добре дошъл! Запозна ли се с всички? — попита и без да дочака отговор, продължи. — Липсва само Марк Торес, който отговаря по случая с убийството. Забавиха го задачи и ще закъснее с няколко минути. Но нека започнем… — Комисарят заобиколи масата, избра си централно място, сложи куфарчето пред себе си и седна. — Може ли да пуснем малко светлина?

Джуд Търлок мина зад стола на Бекерт и вдигна щорите с опитно, равномерно завъртане. Гърни, който се оказа в стола срещу Бекерт, остана изненадан от строгата композиция на гледката, уловена в панорамния прозорец.

От задната фасада на полицейското управление тръгваше настлан с макадам път, обкръжен от телени огради с бодлива тел на върха. Водеше до друга унила тухлена сграда, няколко пъти по-голяма и с по-тесни прозорци. Черно-бяла табелка обявяваше: „Център за задържане „Холдън С. Епърт“ — официалното название на окръжния арест. На възвишение на няколкостотин метра по-нататък се извисяваше дебела бетонна стена с вишки, в която Гърни разпозна корекционното звено НП Уайт Ривър — щатският затвор, кръстен на града, който го приютяваше. С мрачната гледка, която служеше като фон за човека на централното място на масата, детективът си каза, че ако в някакъв изблик на художествено остроумие сградите на затвора могат да бъдат наречени ад на земята, Бекерт се е настанил като пазител на портите адови.

— За да не губим нишката, съм приготвил дневен ред на събранието… — Комисарят бръкна в куфарчето си и извади няколко листа. Търлок предаде по един на всички присъстващи. Бекерт допълни: — Редът е важен, особено когато се сблъскваме с безумно ниво на безредици.

Гърни прегледа краткия дневен ред. Беше спретнат, но разкриваше твърде малко.

— Ще започнем с видеоклиповете на РАМ ТВ от мястото на убийството в Уилард Парк — поде Бекерт. — Дигиталните файлове са…

Спря го забързаното тропане на стъпки по коридора. Миг по-късно в стаята влезе слабичък млад латиноамериканец, кимна извинително на всички и седна между детектива и шерифа. Търлок му плъзна през масата дневния ред, който младежът прочете със замислена гримаса. Гърни му подаде ръка.

— Аз съм Дейв Гърни, работя за окръжния прокурор.

— Знам — младежът се усмихна и така заприлича повече на развълнувано колежанче, отколкото на главен следовател на важно убийство. — Марк Торес. Полицейски участък на Уайт Ривър.

С леко раздразнение Бекерт продължи:

— Оригиналните дигитални файлове в момента се увеличават в криминалната компютърна лаборатория. Тези ще ни свършат работа засега.