Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Сингълтън стоеше и гледаше. След няколко минути вдигна поглед към Хейуърд.
— Няма ли как да са фалшифицирани? Не би ли могъл убиецът да събуе обувките на жертвата, да направи с тях няколко отпечатъка и после да ги върне отново на краката му?
— И аз мислих над това. Но момчетата от криминологията казаха, че е невъзможно. Че не могат да се фалшифицират отпечатъци като тези. Освен това начинът, по който е счупен прозореца, подкрепя тезата, че някой е скочил през него, а не че е бил блъснат.
— Господи! — Сингълтън пристъпи напред. Разбитият прозорец изглеждаше като свирепо око, което се взира в манхатънската нощ. — Представете си как Дюшам седи там със завързани зад гърба ръце и примка на шията. Какво трябва да е онова, което убиецът му е казал, че да го предизвика да скочи със засилка през собствения си прозорец?
Той отново се обърна с гръб.
— Освен ако не е било доброволно. Едно подпомогнато самоубийство. Все пак няма следи от борба, нали?
— Никакви. Но в такъв случай как да си обясним разбитата ключалка, ръкавиците, които престъпникът е носел, това, че е нападнал Дюшам, преди да го овърже? Следите от стъпки по бюрото не говорят за колебанието, което обикновено е характерно за опитите за самоубийство. Освен това проведохме предварителни разпити на съседите на Дюшам, на някои негови приятели, на няколко клиенти. Всички казаха, че е бил най-добрият и внимателен човек, когото са познавали. Винаги е бил усмихнат, винаги е намирал добра дума. Личният му лекар също подкрепи тези данни. Не е имал психологически проблеми. Неженен е, но няма основание да се предполага, че скоро е приключил връзка. Финансово стабилен. Доста пари е спечелил от картините си. — Хейуърд вдигна рамене. — Не знаем за никакви стресови фактори.
— Някой от съседите да е забелязал нещо?
— Никой. Взехме видеолентите от охраната на сградата. В момента ги преглеждат.
Сингълтън стисна устни и кимна. След това, с ръце зад гърба, бавно тръгна из стаята, като внимателно оглеждаше следите от пудра за пръстови отпечатъци, етикетите и маркерите на местата с доказателства. Най-накрая спря до сандъчето. Хейуърд застана до него и заедно се взряха в дългото тежко въже в запечатания плик. Беше направено от много необичаен материал. По-скоро лъскав, отколкото груб, а и цветът беше също така странен — тъмнолилав, на границата с черното, цвят на патладжан. Клупът представляваше обичайните тринайсет примки, но това бяха най-странните примки, които Хейуърд бе виждала. Причудливи и сложни като възлести змии. В друг, по-малък плик, стоеше връвта, използвана за завързването на китките на Дюшам. Хейуърд бе инструктирала работниците да прережат връвта, но не и възела, който бе почти толкова екзотичен и спираловиден, както клупът.
— Виж ти! — подсвирна Сингълтън. — Големи идиотски възли.
— Не съм съвсем сигурна, че идиотски е точната дума — отвърна Хейуърд. — Ще поискам от специалистите да ги потърсят в базата данни на ФБР за видовете възли. — Тя се поколеба. — Има нещо необичайно. Въжето, от което жертвата е висяла, е било резнато по средата с остър нож, или може би — бръснач.
— Искате да кажете… — Сингълтън млъкна.
— Точно така Въжето е трябвало да се скъса по този начин.
Те се взираха още минута в странните въжени спирали, потръпвайки под ярката бяла светлина.
Отзад полицайката, която отговаряше за доказателствения материал, прочисти гърлото си:
— Извинете ме, капитане — обади се тя. — Мога ли вече да го взема?
— Разбира се. — Хейуърд отстъпи назад. Жената внимателно сложи пликовете в сандъчето, затвори го и го изкара на една количка.
Сингълтън я проследи с поглед.
— Взето ли е нещо? Ценности, пари, картини?
— Нищо. Дюшам е държал триста долара в портфейла си и няколко наистина ценни старинни бижута върху скрина. Да не говорим за ателието, пълно със скъпи картини. Нищо не е пипнато.
Сингълтън спря очи върху нея.
— А това чувство за дискомфорт, за което споменахте?
Тя се обърна да го погледне.
— Не мога наистина да кажа какво точно е. От една страна, цялата сцена на местопрестъплението е твърде чиста и спокойна — почти като по схема. Това определено е едно грижливо изпипано, почти майсторски извършено престъпление. Но няма никакъв смисъл. Защо този тип е ударил Дюшам по главата, а след това е превързал раната? Защо го е вързал и му е надянал примката около врата, принудил го е да скочи от прозореца, но нарочно е отхлабил въжето, така че той да падне и да се пребие, но след кратка борба? Какво толкова може да му е казал, че да го накара сам да полети към смъртта си? И преди всичко: защо ще си дава целия този труд да убива един безобиден художник, който никога не е посегнал дори на муха? Имам чувството, че зад това престъпление се крие дълбок и изтънчен мотив, а ние нямаме и най-отдалечената представа за какво става дума. Вече накарах психолозите да му направят психологически профил. И мога само да се надявам, че ще разберем кое го мотивира. Защото докато не открием мотива, няма да открием и убиеца.