Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Д’Агоста бе разтърсен от внезапно хрумване.
— Един момент. Очите му са в два различни цвята, нали?
Пендъргаст отново кимна:
— Едното е лешниково, а другото — млечно-синьо.
— Аз го видях. Там, на хълма, над замъка на Фоско. Точно след като се бяхме разделили. Стоеше в сянката на една скална тераса и наблюдаваше ставащото така спокоен, сякаш съзерцава течението на водата по Акведукта.
— Той трябва да е бил. След като ме освободи от моя затвор, Диоген ме откара в една частна клиника извън Пиза, където се възстановявах от дехидратацията и раните, нанесени ми от кучетата на Фоско.
— Все още не разбирам. Ако те мрази, ако е планирал да извърши това тъй наречено „идеално престъпление“, тогава защо просто не те е оставил зазидан?
Пендъргаст се усмихна отново, но този път в усмивката му нямаше нищо весело.
— Не трябва никога да забравяш, Винсънт, че тук говорим за един необичайно болен, изключителен престъпен ум. Колко малко съм разбирал истинските му планове…
С тези думи Пендъргаст рязко се надигна и отиде в кухнята. Миг по-късно Д’Агоста чу звънтенето на лед в чаша. Когато агентът се върна, държеше бутилка френски аперитив Lillet в едната ръка и чаша в другата.
— Сигурен ли си, че не проявяваш интерес към едно питие?
— Да. А сега ми кажи какво, за бога, имаше предвид.
Пендъргаст отля два пръста от напитката в чашата си:
— Ако бях умрял, щях да срина всички планове на Диоген. Виждаш ли, Винсънт, аз съм главният обект на неговото престъпление.
— Ти? Ти ще бъдеш жертвата? Тогава защо …
— Няма да бъда жертвата. Аз вече съм жертвата.
— Какво?
— Началото на престъплението е поставено. Дори сега, докато говорим, то успешно се реализира.
— Не говориш сериозно.
— Никога в живота си не съм говорил по-сериозно. — Пендъргаст отпи дълга глътка от напитката и допълни чашата си. — Диоген изчезна по време на възстановяването ми в частната клиника в Пиза. Веднага щом се изправих на крака, аз се върнах в Ню Йорк инкогнито. Знаех, че плановете му са почти узрели и Ню Йорк ми изглеждаше най-подходящото място да увелича усилията си да го спра. Почти не се съмнявах, че престъплението ще се случи тук. Този град предлага най-пълната анонимност, най-добрите възможности да се скрие, да приеме чужда самоличност, да доразвие плана си за нападение. И затова сега, знаейки, че брат ми внимателно следи всичките ми постъпки, реших да остана „мъртъв“, за да бъда невидим. Смятах да държа всички ви на тъмно. Дори Констанс. — При тези думи болка премина по лицето на Пендъргаст. — Съжалявам за това повече, отколкото можеш да си представиш. И все пак това ми се стори най-разумният начин на действие.
— И така стана портиер.
— Мястото ми позволяваше да не те изпускам от поглед, а чрез теб — и другите, които са важни за мен. Имам по-добри шансове да търся Диоген като стоя в сянка. И не бих се разкрил, ако определени събития не ме бяха принудили.
— Какви събития?
— Обесването на Чарлз Дюшам.
— Онова странно убийство в Линкълн Сентръл?
— Именно. Това, както и едно друго убийство в Ню Орлиънс преди три дни. Торънс Хамилтън, заслужил професор. Отровен пред пълна зала със студенти.
— Но каква е връзката?
— Хамилтън беше един от моите преподаватели в гимназията, човекът, който ме научи на френски, италиански и китайски. С него бяхме много близки. Дюшам беше моят най-скъп, всъщност моят единствен приятел от детинство. Единственият човек от младостта ми, с когото продължих да поддържам контакт. И двамата са убити от Диоген.
— Не би ли могло да е случайно съвпадение?
— Невъзможно. Хамилтън бе отровен от рядък нервнопаралитичен токсин, разтворен в чашата му с вода. Става въпрос за синтетичен токсин, много подобен на произвеждания от един рядък вид паяци в Гоа. Прадядото на баща ми е умрял от ухапване от такъв паяк, когато е бил служител в Индия в епохата на раджите — Пендъргаст отпи още една глътка. — Дюшам е бил увесен на примка, която се е скъсала и практически го е хвърлила от двайсет етажа, причинявайки смъртта му. Пра-пра-чичо ми Морис е умрял точно по такъв начин. Бил е обесен в Ню Орлиънс през 1871-а година заради убийството на жена си и любовника й. Тъй като бесилката била силно повредена от неотдавнашни размирици в града, провесили го от най-горния прозорец на съдилището. Но Морис бил много силен, съпротивлявал се и въжето се скъсало. Падането от голямата височина причинило смъртта му.