Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Сингълтън махна с ръка към стаята.
— Добра работа, както обикновено. Надявам се нямаш нищо против, че си пъхам носа.
— Не, разбира се. Тъкмо приключихме.
— Как върви?
— Добре. — Тя се поколеба. Нямаше причина да не казва на Сингълтън: за разлика от повечето полицейски служители, той не изпитваше нужда от това да спъва потенциалните си конкуренти, за да получи повишение. Нито пък се боеше, че едно убийство може да го измести от центъра на вниманието. Освен това той също беше капитан и тя можеше да разчита на дискретността му.
— Всъщност не съм толкова сигурна — каза тя по-тихо.
Сингълтън хвърли поглед към полицайката, която стоеше в отсрещния ъгъл на стаята и нахвърляше някакви бележки в тефтера си.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Ключалката на входната врата е била майсторски разбита. Апартаментът е малък, само с две спални, от които едната е превърната в художническо ателие. Престъпникът е влязъл в апартамента незабелязано и явно се е скрил тук… — Тя посочи един тъмен ъгъл, близо до вратата. — Налетял е на жертвата, докато е влизала в дневната, и вероятно я е ударил по главата. За съжаление, тялото е пострадало толкова зле при падането, че вероятно ще е трудно да се определи какво оръжие е използвал нападателят. — Тя посочи съседната стена, където ситни капчици кръв бяха опръскали картина, изобразяваща езерото в Сентръл Парк. — Обърнете внимание на това.
Сингълтън се вгледа внимателно.
— Сравнително малки капчици, които са се движили със средна скорост. Някакъв тъп инструмент?
— Такова е и нашето предположение. Начинът, по който са пръснали капките — тук и тук — подкрепят тази хипотеза. А височината на струята, съотнесена със стената, подсказва удар в главата. Ако се съди по траекторията — забележете кривата от капчици по килима, — жертвата се е влачила няколко крачки, а после е паднала на мястото, където е отбелязана локвичката кръв. Количеството на кръвта също предполага рана на главата. Знаете колко много кърви.
— Доколкото разбирам, не е открито оръжие.
— Никакво. Каквото и да е използвал, престъпникът го е взел със себе си.
Сингълтън кимна бавно.
— Продължавайте.
— Изглежда след това нападателят е повлякъл зашеметената жертва към дивана, където — и това е странното — се е погрижил за раната, която току що е бил причинил.
— Погрижил се е?
— Почистил я е с марля от аптечката в банята. Открихме няколко празни пакета близо до дивана, както и няколко окървавени марли, хвърлени в кошчето за боклук.
— Някакви отпечатъци?
— Момчетата свалиха около петдесет от целия апартамент. Взеха дори няколко от кръвта на жертвата чрез концентриран метанолов разтвор. Всички отпечатъци съвпадаха с тези на Дюшам, прислугата му и някои негови познати. Няма други: нито по аптечката, нито по дръжката на вратата, нито по пакетите от марлята.
— Убиецът е носил ръкавици.
— Хирургическа гума, ако се съди по остатъците от следите. От лабораторията ще могат да потвърдят утре сутринта. — Хейуърд кимна към дивана. — После е вързал ръцете на нещастника зад гърба му чрез серия сложни възли. Същото връзване е използвано и при оплитането на примката за бесилото. Накарах съдебния експерт да свали въжето от тялото и да го сложи в плик. Такива възли не съм виждала никога през живота си. — Тя посочи към редицата огромни найлонови пликове, които стояха етикетирани и запечатани върху синьото сандъче за доказателства.
— Въжето само по себе си също изглежда необичайно.
— Това сякаш е единственото доказателство, което убиецът е оставил. Това, както и няколко влакна от дрехите си. — Единствената добра новина в цялата история, помисли си Хейуърд. Въжето имаше също толкова особености, колкото и пръстовите отпечатъци: тип усукване, брой навивки на сантиметър, брой нишки, свойства на влакното. За това, наред с конкретния вид и направа на възела, можеха да се изпишат томове.
— До момента, когато Дюшам е дошъл на себе си, той вероятно вече е бил вързан. Убиецът е избутал това дълго бюро ето тук, под прозореца. След това по някакъв начин е принудил Дюшам да се качи върху бюрото и в крайна сметка да тръгне по перваза. А може би е по-правилно да кажа — да тича по перваза. Мъжът всъщност е скочил през прозореца, обесвайки се.
Сингълтън се намръщи:
— Сигурна ли сте?
— Погледнете! — Хейуърд му показа серия кървави отпечатъци от стъпала върху бюрото, всеки от които снабден с етикет.
— Дюшам е минал през собствената си кръв по пътя към бюрото. Виждате ли как първата серия отпечатъци показва, че той стои неподвижно? Тъй като останалите водят към прозореца, разстоянието между тях се увеличава. А вижте как в този последен отпечатък пред прозореца само върховете на обувките са докосвали повърхността Това са признаци за ускорение.