Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
— Разбира се, че знам — отвърна Морис. — И онова, което ще ви кажа, е самата истина.
Всички на масата, в това число и Женевиев, погледнаха Морис с подчертано внимание. Беше им крайно любопитно какво ще каже той.
— Рицарят на Мезон-Руж — каза момъкът — е дошъл от Вандея, това личи по всичко. Той е пропътувал цяла Франция, подпомогнат от необикновения си късмет. Когато стигнал един Ден бариерата Рул, почакал до девет часа вечерта. В девет часа някаква жена, облечена в най-обикновени дрехи, излязла от града през същата бариера и предала на рицаря униформа от националната гвардия. Десет минути подир това тя се завърнала в Париж заедно с него. Патрулът, който я бил пуснал да мине на излизане, се усъмнил, когато я видял, че се връща с придружител, и съобщил за това на поста. След тях тръгнал целият караул, но веднага щом открили, че караулът е по петите им, двамата заговорници влезли в някаква къща с двоен изход и оттам излезли на Елисейските полета. Те сполучили в бягството, тъй като един от патрулите, който пазел на улица Бар дьо Бек, явно бил предан на тираните и наместо да ги залови, им помогнал да се скрият. Какво стана по-късно, ви е известно на всички.
— Я виж, я виж! — рече Моран. Какви любопитни работи ни разказвате, гражданино…
— Любопитни, но преди всичко верни — рече Морис.
— Да, по всичко личи. А жената? Знаете ли какво е станало после с жената?
— Не — призна си Морис. — Тя изчезна. Съдружникът на гражданина Димер и гражданинът Димер като че ли взеха да дишат по-спокойно.
Женевиев слушаше целия разговор бледа, неподвижна и няма.
— Но кой би могъл — рече гражданинът Моран с присъщата си студенина — да ни увери, че Рицарят на Мезон-Руж е бил в състава на караула, който вдигна онази врява в Тампъл?
— Познал го е един от полицаите, мой приятел, който същия ден беше в Тампъл.
— Той лично го е познавал?
— Някога го бил виждал.
— А какво представлява външно Рицарят на Мезон-Руж?
— Двадесет и пет — двадесет и шестгодишен, дребен, рус, със светло, приятно лице, с красиви очи и прекрасни зъби.
Настана гробно мълчание.
— Но ако вашият приятел полицаят е познал този мним рицар — попита Моран, — защо не го е спрял?
— Първо, защото се е страхувал да не би да се е припознал,, второ, моят приятел има недостатъка, че е доста муден в свояга работа. Постъпил е, както би постъпил всеки муден и благоразумен човек — щом се съмнява, предпочита да не каже нищо…
— На негово място вие не бихте постъпили тъй — рече Димер и рязко се изсмя.
— Не — каза Морис, — да ви кажа право, не бих постъпил така. Аз бих предпочел да изляза измамен, по-точно да се поддам на собственото си заблуждение, отколкото да пропусна случая да заловя такъв опасен човек, какъвто е Рицарят на Мезон-Руж.
— И… как именно бихте постъпили, господине? — попита го Женевиев.
— Как бих постъпил ли, гражданко? Боже мой, та то не е никак сложно. Най-напред бих отишъл да затворя всички порти на Тампъл. После ще ида право при патрула, ще хвана Рицаря за врата и ще му кажа: „Рицарю на Мезон-Руж, арестувам ви като народен предател!“ А хвана ли го веднъж за шията, няма да го изтърва никога…
— А след това? — отново се обади Женевиев.
— След това ще го предам на съда. И него, и съучастниците му. И по всяка вероятност ще бъде гилотиниран. Това е всичко.
Женевиев настръхна и хвърли пълен с ужас поглед към съседа си.
Гражданинът Моран не обърна изобщо внимание на този поглед. Той флегматично изпразни чашата си и каза:
— Гражданинът Ленде има пълно основание. В такива случаи се постъпва точно така. Но, за нещастие, полицаят е постъпил не както трябва.
— А знае ли се — попита Женевиев — какво става сега с Рицаря на Мезон-Руж?
— Ами! — рече Димер. — По всяка вероятност, след като е видял несполуката си, той незабавно се е изтеглил от Париж.
— А може би дори от Франция — добави Моран.
— О, съвсем не, съвсем не — възкликна Морис.
— Как! Да не би този човек да е имал неблагоразумието да остане в Париж? — извика Женевиев.
— Той не е мръднал от Париж.
Отговорът беше посрещнат с всеобщо удивление. Морис изглеждаше съвършено убеден в думите си.
— Това е само предположение от ваша страна, гражданино — рече Моран. — Едно предположение. И нищо повече.
— Не е предположение, а факт, в който аз съм напълно уверен — настоя Морис.
— А! — възкликна Женевиев. — Да ви кажа истината, не мога да повярвам на вашите думи. От страна на Рицаря на Мезон-Руж това би било непростимо неблагоразумие.