Тримата мускетари

Портос и Арамис бяха тъй увлечени в играта, а Атос ги гледаше така внимателно, че те дори не забелязаха кога е излязъл младият им другар, който, както беше казал на гвардееца на негово високопреосвещенство, се спря при вратата; след малко слезе и гвардеецът. Д’Артанян нямаше време за губене — аудиенцията при краля беше определена за дванадесет часа. Той се огледа наоколо и като видя, че улицата е пуста, каза на противника си:

— Повярвайте, щастие е за вас, макар че се наричате Бернажу, че имате работа само с един мускетар чирак, но бъдете спокоен, аз ще направя всичко, което е по силите ми. Защищавайте се.

— Но — каза гвардеецът, когото д’Артанян предизвикваше по такъв начин — струва ми се, че мястото е зле избрано и че ще бъде по-добре да отидем зад абатството Сен Жермен или в Прео-Клерк.

— Предложението ви е много разумно — отвърна д’Артанян. — За нещастие аз не разполагам с много време, защото точно в дванадесет часа имам среща. И така, защищавайте се, господине, защищавайте се!

Бернажу не беше от ония хора, които чакат да ги подканят по два пъти. Още същия миг шпагата блесна в ръката му и като имаше предвид възрастта на противника си, той се нахвърли върху него с надеждата, че ще го сплаши.

Но д’Артанян беше издържал предната вечер изпита си и възгордян от скорошната победа, цял проникнат от мисълта за предстоящата кралска милост, реши да не отстъпва нито крачка: шпагите се кръстосаха до дръжките и тъй като д’Артанян стоеше твърдо на мястото си, противникът му направи крачка назад. Но при това движение шпагата на Бернажу се отклони, д’Артанян издебна този момент, отби удара, хвърли се напред и засегна противника си в рамото. Сега пък д’Артанян отстъпи веднага крачка назад и дигна нагоре шпагата си; но Бернажу му извика, че това не е нищо, нахвърли се слепешком върху него и сам се натъкна на шпагата му. Обаче той не падаше и не се признаваше за победен, а само отстъпваше към дома на господин дьо Ла Тремуй, при когото служеше негов роднина. Д’Артанян не знаеше колко е тежка последната рана, която беше нанесъл на противника си, затова го преследваше усилено. Той навярно щеше да го довърши с третия удар, но шумът, който се дигаше на улицата, стигна до игралната зала и двама приятели на гвардееца, които бяха чули разговора му с д’Артанян и го бяха видели да излиза веднага след този разговор, изскочиха с шпаги в ръка от игралната зала и се нахвърлиха върху победителя. Но веднага се появиха Атос, Портос и Арамис и в момента, когато двамата гвардейци нападнаха младия им другар, те ги принудиха да се обърнат. В същия миг Бернажу падна и понеже гвардейците останаха само двама срещу четирима, започнаха да викат: