Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Господин дьо Тревил очакваше мислите на краля да вземат такава насока. Той познаваше отдавна краля; разбрал беше, че всички тези оплаквания са само предисловия, нещо като възбудително средство, което да го насърчи, за да стигне дотам, където искаше да стигне.
— С какво съм имал нещастието да се провиня пред Ваше величество? — запита господин дьо Тревил, като се престори на много учуден.
— Така ли си изпълнявате длъжността, господине? — продължи кралят, без да отговори направо на въпроса на господин дьо Тревил. — Затова ли ви назначих капитан на моите мускетари, та те да убият човек, да разбунтуват цял квартал, да искат да запалят Париж и вие да не ми споменете нито дума за това. Всъщност — продължи кралят — навярно аз бързам с обвиненията си, навярно размирниците са в затвора и вие идете да ми съобщите, че правосъдието ги е наказало.
— Сир — отвърна спокойно господин дьо Тревил. — Напротив, ида при вас да искам правосъдие.
— Срещу кого? — извика кралят.
— Срещу клеветниците — каза господин дьо Тревил.
— А! Ето ти новина — възкликна кралят. — Да не вземете да ме убеждавате, че вашите проклети мускетари Атос, Портос и Арамис и вашият беарнски младеж не са се нахвърлили като бесни върху клетия Бернажу и не са го измъчвали дотолкова, че навярно той сега е на път да умре? Да не вземете след това да ме уверявате, че те не са обсадили дома на дук дьо Ла Тремуй и че не са искали да го запалят — което може би нямаше да бъде голямо нещастие във време на война, като се има предвид, че тази къща е гнездо на хугеноти; но в мирно време това е много неприятен пример. Кажете, ще отречете ли всичко това?
— А кой ви разказа тази хубава приказка, сир? — запита спокойно господин дьо Тревил.
— Кой ми разказа тази хубава приказка ли, господине? Кой може да бъде, ако не този, който бди, когато аз спя, който работи, когато аз се забавлявам, и който ръководи вътрешния и външния живот на кралството, във Франция и в Европа?
— Ваше величество, говорите навярно за бога — каза господин дьо Тревил, — защото според мене само бог може да стои толкова високо над Ваше величество.
— Не, господине, аз говоря за опората на държавата, за своя единствен служител, за своя единствен приятел, за господин кардинала.
— Негово високопреосвещенство не е негово светейшество, сир.
— Какво искате да кажете, господине?
— Само папата е непогрешим и тази непогрешимост не се простира върху кардиналите.
— Вие искате да кажете, че той ме лъже, искате да кажете, че той ми изменя. Тогава вие го обвинявате. Хайде кажете, признайте открито, че го обвинявате.
— Не, сир; аз казвам, че той самият се лъже; казвам, че той е бил зле осведомен; казвам, че е избързал с обвиненията си към мускетарите на ваше величество, към които е несправедлив, и че е черпил сведения от лоши източници.
— Обвинението иде от господин дьо Ла Тремуй, от самия дук. Какво ще отговорите на това?
— Бих могъл да отговоря, сир, че той е много заинтересован в тази работа и не може да бъде напълно безпристрастен свидетел; но далеч от тая мисъл, сир; аз познавам дука като честен благородник и ще приема неговите думи, но при едно условие, сир.
— Какво условие?
— Нека ваше величество го повика, нека го разпита, но лично, между четири очи, без свидетели, и ме повикайте, ваше величество, веднага щом изпратите дука.
— Да, добре! — каза кралят. — И вие ще се съгласите ли с това, което каже господин дьо Ла Тремуй?
— Да, сир.
— Ще приемете ли мнението му?
— Разбира се.
— И ще се съгласите ли с удовлетворението, което той ще ви поиска?
— Напълно.
— Ла Шене! — извика кралят. — Ла Шене! — Довереният камердинер на Луи XIII, който винаги стоеше до вратата, влезе.
— Ла Шене — каза кралят, — нека повикат веднага господин дьо Ла Тремуй! Искам да говоря с него още тая вечер.
— Ваше величество, давате ли дума, че след като изпратите господин дьо Ла Тремуй, няма да се видите с никого, преди да се срещнете с мене?
— С никого, имате честната дума на благородник.
— Тогава до утре, сир.
— До утре, господине.
— В колко часа ще благоволите, ваше величество?
— Когато пожелаете.
— Боя се, че ако дойда много рано, мога да ви събудя, ваше величество.
— Да ме събудите? Та аз спя ли? Аз не спя вече, господине. Понякога сънувам, това е всичко. Елате, колкото рано искате, елате в седем часа, но пазете се, ако вашите мускетари са виновни.