Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
Каюзак изтича до гвардееца, убит от Арамис, взе рапирата му и искаше да се върне при д’Артанян; но на пътя си се натъкна на Атос, който си беше поотдъхнал през кратката почивка, дадена му от д’Артанян, и искаше да продължи борбата, тъй като се страхуваше да не би д’Артанян да убие противника му.
Д’Артанян разбра, че ще обиди Атос, ако му попречи. И наистина след няколко секунди Каюзак падна с пронизано гърло.
В същия миг Арамис опираше шпагата си в гърдите на своя повален противник и го принуждаваше да иска милост.
Оставаха Портос и Бикара. Портос непрестанно проявяваше самохвалство, запитваше Бикара колко ли може да е часът и го поздравяваше за ротата, която брат му беше получил в Наварския полк; но той не печелеше нищо с шегите си. Бикара беше от ония железни хора, които падат само мъртви.
А трябваше да свършат вече. Стражата можеше да дойде и да залови всички участници в дуела — и здрави и ранени, и роялисти и кардиналисти. Атос, Арамис и д’Артанян заобиколиха Бикара и му предложиха да се предаде. Макар и сам срещу всички и с пронизано бедро, Бикара искаше да продължи, но Жюсак, който се беше повдигнал на лакътя си, му извика да се предаде. Бикара беше гасконец като д’Артанян; той си направи оглушки и само се засмя, а като намери време да очертае между два удара един кръг на земята с върха на шпагата си, каза, като подражаваше подигравателно един стих от библията:
— Тук ще умре Бикара, сам сред тези, които са с него.
— Но те са четирима срещу тебе; предай се, заповядвам ти.
— А! Щом заповядваш, друга работа — каза Бикаря. — Ти си ми бригадир и аз съм длъжен да се подчиня.
И като отскочи назад, той счупи шпагата си на коляното, за да не я предаде, хвърли парчетата през стената на манастира, скръсти ръце и засвири кардиналска песен.
Храбростта винаги се уважава дори у неприятеля. Мускетарите поздравиха Бикара с шпагите си и ги прибраха в ножниците. Д’Артанян направи същото, после с помощта на Бикара, единствен останал прав, пренесе до преддверието на манастира Жюсак, Каюзак и единия противник на Арамис, който беше само ранен. Другият, както казахме, беше мъртъв. После удариха камбаната, взеха четирите шпаги, които бяха останали здрави, и пияни от радост се запътиха към дома на господин дьо Тревил.
Те вървяха под ръка, като заемаха цялата ширина на улицата и повеждаха със себе си всеки срещнат мускетар, тъй че накрая се образува истинско триумфално шествие. Д’Артанян беше упоен от радост, той вървеше между Атос и Портос, прегърнал ги нежно.
— Ако не съм още мускетар — каза той на новите си приятели, като влезе в дома на господин дьо Тревил, — поне съм приет за ученик, нали?
(обратно)Тази случка вдигна голям шум. Господин дьо Тревил смъмри гласно своите мускетари, а тихичко ги поздрави; но понеже нямаше време за губене и трябваше да предупреди краля, господин дьо Тревил побърза да отиде в Лувър. Беше вече много късно, кралят се бе затворил с кардинала и на господин дьо Тревил казаха, че кралят работи и не може да го приеме сега. Вечерта господин дьо Тревил се яви, когато кралят играеше. Кралят печелеше и понеже негово величество беше голям скъперник, имаше отлично настроение. Затова, щом забеляза още отдалече Тревил, кралят каза:
— Елате тук, господин капитан, елате да ви посмъмря. Знаете ли, че негово високопреосвещенство ми се оплака от вашите мускетари, и то с такова вълнение, че негово високопреосвещенство тая вечер е болен. Ах, та вашите мускетари са същински дяволи, хора за обесване!
— Не, сир — отвърна Тревил, който още веднага схвана накъде отива работата, — не, тъкмо обратното, те са добри хорица, кротки като агънца и имат само едно желание, уверявам ви в това: шпагата им да излиза от ножницата само в служби на ваше величество. Но какво да се прави, гвардейците на господин кардинала все гледат да се спречкат с тях и за честта на полка клетите младежи са принудени да се бранят.
— Послушайте, господин дьо Тревил! — каза кралят. — Послушайте! Би казал човек, че става дума за някакъв монашески орден! Повярвайте, драги ми капитане, иска ми се да ви отнема чина и да го дам на госпожица дьо Шемро, на която обещах абатство. Но не мислете, че ще ви повярвам така, от една дума. Наричат ме Луи Справедливи, господин дьо Тревил, и сега ще видим как стои работата.
— Аз вярвам във вашата справедливост, сир, и ще чакам спокойно и търпеливо благоволението на Ваше величество.
— Почакайте тогава, господине, почакайте — каза кралят. — Няма да ви карам дълго да чакате.