Тримата мускетари
- Автор: Дюма Александр
- Год: 1978
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тримата мускетари». Краткое содержание книги:
Атос, Портос и Арамис трима смели и дръзки мускетари от ротата на господин Дьо Трети, са предизвикани от съдбата в коварна борба за спасяването на крал Луи XIII. Те трябва да провалят замисъла на кардинал Ришельо, целящ да злепостави френския монарх. Към неразделната тройка се присъединява и младият благородник Д'Артанян. Но когато той се влюбва в красивата и опасна шпионка на кардинала милейди Уинтър, мечтата му да стане мускетар изглежда почти неосъществима, а мисията за спасяване на краля - невъзможна.
— Отдръпнете се, млади момко — викна Жюсак, който навярно по движенията и по израза на лицето беше разбрал намерението на д’Артанян. — Можете да се оттеглите, позволяваме ви. Спасете кожата си, побързайте.
Д’Артанян не се помръдна от мястото си.
— Вие наистина сте славно момче — каза Атос и стисна ръката на младежа.
— Хайде! Хайде! Трябва да вземем някакво решение — обади се Жюсак.
— Хайде — казаха Портос и Арамис — да направим нещо.
— Вие сте много благороден, господине — каза Атос. Но и тримата мислеха за младостта на д’Артанян и се бояха от неговата неопитност.
— Ще бъдем само трима, от които единият ранен, и едно дете — продължи Атос — и все пак ще кажат, че сме били четирима.
— Да, но да отстъпим! — каза Портос.
— Трудно е — заяви Атос.
Д’Артанян разбра тяхната нерешителност.
— Господа, нека опитам все пак — каза той, — кълна се в честта си, че няма да си отида оттук, ако бъдем победени.
— Как се казвате, храбри момко? — запита Атос.
— Д’Артанян, господине.
— Добре тогава! Атос, Портос, Арамис и д’Артанян, напред! — извика Атос.
— Е, господа, хайде, ще решите ли най-после? — осведоми се за трети път Жюсак.
— Готово, господа — заяви Атос.
— И какво решение взехте? — запита Жюсак.
— Ще имаме честта да ви нападнем — отвърна Арамис, като с едната ръка повдигна шапката си, а с другата изтегли шпагата.
— А! Съпротивявате се! — извика Жюсак.
— Дявол да го вземе! Това учудва ли ви?
И деветимата противници се хвърлиха бясно един срещу друг, но като спазваха известен ред.
Атос поведе бой с някой си Каюзак, любимец на кардинала, Портос — с Бикара, а Арамис видя насреща си двама противника.
Д’Артанян пък се нахвърли срещу самия Жюсак.
Сърцето на младия гасконец биеше до пръсване, не от страх, слава богу, нямаше и помен от страх, а от възбуда; той се биеше като разярен тигър, като обикаляше десет пъти противника си, а двадесет пъти изменяше тактиката и местоположението си. Жюсак беше, както казваха тогава, „майстор на шпагата“ и имаше голяма опитност; но той много мъчно се бранеше срещу лекия противник, който подскачаше, отстъпваше всеки миг от установените правила, нападаше от всички страни едновременно и отбиваше ударите като човек, който държи извънредно много на кожата си.
Накрая тази борба изкара Жюсак из търпение. Ядосан, че не може да се справи с този, когото смяташе за дете, той се разгорещи и започна да греши. Д’Артанян, който нямаше голяма опитност, но знаеше основно теорията, стана още по-пъргав. Като искаше да свърши с него, Жюсак пристъпи бързо с десния крак напред и се опита да нанесе на противника си страшен удар; но д’Артанян отби ловко удара и докато Жюсак се изправяше, плъзна се като змия под острието му и го прониза с шпагата си. Жюсак падна като сноп.
Тогава д’Артанян хвърли бърз и тревожен поглед към полесражението.
Арамис беше убил вече единия си противник, но другият го затрудняваше много. Все пак Арамис беше в благоприятно положение и още можеше да се защищава.
Бикара и Портос се бяха ранили взаимно. Портос беше ранен в ръката към мишницата, а Бикара в бедрото. Но раните бяха леки и те се биеха още по-ожесточено.
Атос, ранен отново от Каюзак, ставаше все по-блед и по-блед, но не отстъпваше нито крачка. Той беше само прехвърлил шпагата си и се биеше с лявата ръка.
Според законите на дуела по онова време д’Артанян можеше да помогне на някого; докато търсеше с очи кой от другарите му има нужда от помощ, той срещна погледа на Атос. Този поглед беше много красноречив. Атос по-скоро би умрял, отколкото да повика за помощ, но той можеше да гледа и с поглед да поиска подкрепа. Д’Артанян разбра това, направи страшен скок и нападна Каюзак отстрани, като извика:
— Обърнете се към мене, господин гвардеецо, ще ви убия!
Каюзак се обърна; тъкмо навреме. Атос, поддържан досега само от изключителната си смелост, падна на едното си коляно.
— Дявол да го вземе! — извика той на д’Артанян. — Не го убивайте, млади момко, моля ви, аз имам да уреждам с него стари сметки, когато оздравея и се почувствувам добре. Само го обезоръжете, отнемете му шпагата. Добре! Много добре.
Това възклицание се изтръгна от Атос, когато шпагата на Каюзак отлетя на двадесетина крачки от него. Д’Артанян и Каюзак се спуснаха едновременно, единият, за да си я вземе обратно, другият — за да я завладее; но д’Артанян, като по-пъргав, стигна пръв и стъпи отгоре й.