Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
Честно казано, той вече започваше да ме изнервя. Тоест беше едно нищо, нямаше връзки с никакви големи клечки. И все пак се държеше величаво. Имах чувството, че може да ме въвлече в тежки тревоги, и то само с няколко думи, с едно изречение, което да се забие като отровна стреличка в ума ми и никога да не се махне оттам. Право да ви кажа, това малко ме плашеше.
Е, господа, онзи стар шегаджия като че прочете мислите ми. Защото каза:
— Не се страхувайте. Приемам без уговорки света, който построихте за мен. Ще ми послужи добре именно такъв, какъвто е. Що се отнася до недостатъците и пропуските, които също вградихте в моя свят, ще приема и тях, при това не без благодарност. Ще ви се отплатя и за тях.
— Как? — попитах го. — Как ще се отплатите за грешките?
— Като ги приема без спорове. И като отвърна лицето си от вас сега, за да се заема с моите и на моите хора дела.
И старият джентълмен си тръгна, без да каже нищо повече.
— Да, той ме накара да се замисля. Надприказвах го напълно, но старото момче някак остави последната дума за себе си. Знаех как беше настроен — бе изпълнил договора си с мен и с това приключваше всичко. Тръгна си, без да каже нищо лично на мен. Според него това беше нещо като наказание.
Но това си е негово мнение. Какво ли ме интересуваха неговите думи? Разбира се, бих искал да ги чуя. Съвсем естествено желание си е, затова понякога го търсех. Но той не гореше от желание да ме види.
Така че всъщност няма значение. Хубавичка печалба изкарах от онзи свят и дори да съм понасилил договора тук-там, не съм го нарушил. Това е то — задължен си пред самия себе си да изкараш печалба. Не можеш да си блъскаш главата и за последствията.
Но аз се опитвах да ви обясня нещо, момчета, затова искам да ме слушате внимателно. Науката е препълнена със закони, защото аз я измислих такава. А защо я измислих такава? Защото законите са много полезни за един отракан предприемач, също както са много полезни за адвокатите. Законите, ученията, аксиомите и принципите на науката съществуват, за да ви подпомагат, а не да ви се пречкат. Те съществуват, за да ви осигурят причини за онова, което вършите. И повечето от тях са горе-долу верни, което също помага.
Винаги обаче помнете — законите ви помагат да обясните на клиентите какво правите, след като сте го направили, а не преди. Когато имате някой проект, осъществете го както намерите за подходящо. После нагласете фактите да подхождат на случилото се, а не обратното.
Помнете — тези закони съществуват като словесна преграда срещу хората, задаващи въпроси. Но те не бива да се превръщат в преграда за вас. Ако нещо сте научили от мен, то е, че нашата работа е неизбежно необяснима. Ние просто я вършим и понякога върви добре, а понякога не.
Ала никога не се опитвайте да обясните на себе си защо някои неща се случват, а някои не се случват. Не питайте и не си въобразявайте, че съществува обяснение. Просветна ли ви в главите?
Двамата помощници закимаха трескаво. Изглеждаха като просветлени от озарение, като хора, открили нова вяра. Кармоди би се обзаложил на каквото ще, че двамата сериозни млади мъже са запаметили всяка дума на Строителя и отсега нататък щяха да издигнат тези думи до… закон.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като разказа историята, Модсли млъкна задълго. Изглеждаше навъсен и вглъбен в себе си, сякаш погълнат от невесели мисли. Но накрая се оживи и каза:
— Кармоди, всеки в положение като моето е непрестанно обсаждан с искания за благотворителност. Всяка година щедро дарявам Кислородния фонд за крайно нуждаещите се въглеродни форми на живот. Давам своя принос и във Фондацията за междузвездно преустройство, в Космическия дом за престарели и в програмата „Спасете незрелия разум“. Това ми се струва предостатъчно, пък и така си смъквам данъците.
— Добре — изрече Кармоди с внезапно пламнала гордост. — И без това не ви искам благотворителността.
— Моля те да не ме прекъсваш — сгълча го Модсли. — Тъкмо казвах, че моята благотворителност задоволява хуманните ми чувства. Не ми харесва да се занимавам с отделни случаи, защото са объркани и лични.
— Напълно ви разбирам — съгласи се Кармоди. — Мисля, че е най-добре да си вървя — добави той, макар и да нямаше никаква представа къде ще отиде и как ще стигне дотам.