Пробуждането на демона

Във всичко това имаше нещо изключително свято и в същото време някак земно и прозаично, което предизвикаше благоговеен екстаз, примесен обаче с едва доловимо усещане за омърсяване… усещане, което Авелин Десбрис не можеше да пренебрегне.

— Камъните не падат на земята често — обясни Йойона с тон, който подхождаше много повече на учен, отколкото на духовник. — За сметка на това пък — редовно.

После отиде до стената вляво, давайки знак на Авелин да го последва. Когато се приближи, младежът видя, че онова, което отдалеч му бе заприличало на стенопис, всъщност бяха астрономически карти. Прекарал дълги часове в съзерцаване на нощното небе, сега той с лекота разпозна много от съзвездията — четирите звезди на пояса на Прогос-Бехемот Война, най-яркото съзвездие на северното небе; подредените във формата на дъга звезди, които образуваха дръжката на Ведрото на чифликчията (съзвездие, което той можеше да види само ако се отдалечеше достатъчно от задната врата на къщата им в Йоманеф). Корона, заедно със своя Ореол, също беше тук, в центъра на картата — така, както и самата Корона беше в центъра на вселената.

Когато се вгледа по-внимателно, Авелин забеляза, че стената не е гладка, а е покрита с вдлъбнатини. В началото реши, че това са границите на познатите сфери — беше чувал теории, че вселената представлява сбор от застъпващи се, вплетени една в друга сфери, които крепяха звездите по местата им. Когато обаче забеляза, че всички вдлъбнатини се намират около Корона и свързват слънцето, луната и петте й планети, разбра, че функцията им е изцяло практична — благодарение на тях небесните тела се движеха. За да е сигурен, че не му се привижда, Авелин запомни местоположението на Шийла, луната на Корона, и се взира в нея достатъчно дълго, за да се увери, че тя наистина следва, макар и съвсем бавно, своята орбита.

— Шест поколения — проговори Йойона, който до този момент бе мълчал, за да даде възможност на младежа да разгледа великолепната карта. — Или почти толкова — добави, когато Авелин се обърна към него. — Сто седемдесет и три години минават между всяко приношение.

— Приношение?

— От камъни — поясни монахът. — Смятай се за благословен, млади ми приятелю, защото сега е точно такова време.

Авелин си пое дъх и отново се вгледа в картата, сякаш очакваше дъжд от миниатюрни камъчета да се появи между Ореола и Корона.

— Виждал ли си някой от камъните в действие? — Думите на Йойона извадиха младежа от мислите му и той вдигна изпълнени с нетърпение и надежда очи.

Възрастният монах посочи една поставка в средата на стаята и даде знак на Авелин да се приближи до нея. В мига, в който младият послушник се запъти натам, зад гърба му се разнесе звучно щракване — наставникът му трябва да бе дръпнал някакъв лост (навярно добре скрит в звездните карти), който отключваше поставката. Не след дълго Йойона се присъедини към Авелин и бавно плъзна стъкления капак.