Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Чувал ли си за Камъните на Ореола? — въпросът на отец Йойона дойде неочаквано и някак не на място.
Авелин едва не подскочи и рязко се обърна, недоумявайки как наставникът му може да осквернява тази красота с думи.
После осъзна какво точно го бяха попитали.
— Е, чувал ли си? — повтори Йойона.
Младежът преглътна с мъка, опитвайки се да измисли най-добрия отговор. Разбира се, че бе чувал за Камъните на Ореола, небесен дар за манастира, източник на всичката магия в света. Не че знаеше кой знае колко за тях, само онова, което мълвата говореше — че падали от небето право в ръцете на очакващите ги монаси, а след това били благославяни от абата на светата обител, за да може силата им да бъде използвана от братството.
— Ние сме техните Пазители — продължи Йойона, когато не получи отговор.
Авелин кимна безмълвно.
— Това е най-святото ни задължение — добави по-възрастният мъж и като се приближи до вратата, повдигна тежкото резе, което Авелин, напълно запленен от изкусната дърворезба, дори не бе забелязал досега. — Камъните са доказателство за онова, в което вярваме.
При тези думи младият послушник се вцепени на мястото си.
— Доказателство! — едва доловимо прошепна той.
Нима бе възможно един толкова високопоставен монах като Йойона да произнесе подобни думи, граничещи с богохулство! Та вярата нямаше нужда от доказателства и факти… тъкмо напротив, самата й същност предполагаше пълно упование и преданост, без каквото и да било доказателство!
Разбира се, Авелин дори не помисли да изрече мислите си на глас, а и те бързо се изпариха, когато добре смазаните панти на вратата се завъртяха и тя се отвори безшумно, разкривайки най-голямото великолепие, което можеше да съществува на света.
Помещението бе добре осветено, макар че никъде не се виждаха факли, нито пък се носеше мирис на горящо дърво. Намираха се дълбоко под земята, така че нямаше как да има прозорец, при все това стаята беше обляна от светлина — толкова ярка, че на Авелин му се стори, че се е озовал под безоблачно, лятно небе. Тя изпълваше всяко ъгълче и всяка пукнатина в каменния под и се отразяваше както в стъклените капаци на поставките, които можеха да се видят из цялата стая, така и в онова, което бе изложено върху тях — стотици шлифовани камъни.
Камъните на Ореола!
Йойона прекрачи прага, следван от Авелин, който вече дори не се преструваше, че гледа надолу, а жадно поглъщаше всичко, което го заобикаляше, дивейки се на приказните камъни — наситеночервени и ясносини, кехлибарени и морави, те искряха като звезди, огрели безлунно небе. Дузина съвършено гладки камъни, чийто тъмносив оттенък като че ли бе по-черен от най-непрогледната нощ, привлякоха вниманието на младия послушник и той неволно потрепери, без сам да знае защо. Върху друга поставка пък бяха изложени няколко прозрачни камъка — диаманти, досети се Авелин и се задържа пред тях. Йойона също поспря, давайки му възможност да ги разгледа по-добре.
Младежът с възхищение видя как светлината се отразява от многобройните им стени и как се гмурва в глъбините им, досами кристалното им сърце.
— Ето откъде идва светлината! — възкликна той, после прехапа устни, засрамен, че си е позволил да проговори, без да са му разрешили.
— Много добре! — похвали го Йойона. — Какво знаеш за Камъните на Ореола?
— Те са източникът на всичката магия по света — изрецитира Авелин.
Едрият монах кимна:
— Така е, но само донякъде.
Авелин го погледна с широко отворени очи.
— Камъните на Ореола са източник на всичката добра магия в света — обясни наставникът му.
— Божествена магия — осмели се да вметне младежът.
Йойона се поколеба за миг — почти незабележима пауза, на която Авелин едва обърна внимание, но чието истинско значение щеше да му се изясни години по-късно — после кимна:
— Ала освен тях съществуват и Земните камъни. Източник на зла магия, в тях е заключена силата на дактилите. Слава на Бога, те не са много и могат да бъдат използвани само от същите тези демони, които, по Божията милост, са дори още по-малобройни!
Възрастният монах се засмя на собствената си шега, ала според Авелин в темата за демоните — дактили нямаше нищо смешно.
Йойона се прокашля неловко и продължи:
— Освен това, магия притежават и Туел’алфарите. Криела се в песните им, така казват, както и в метала, който земята в градините им ражда.
— „Ражда“? — повтори Авелин, ала Йойона само сви рамене и махна с ръка — не това бе важно сега.
— Кажи ми за Камъните — рече той. — Кой ги събира?