Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Бих се надявал истината да ви задоволи, ваше величество. Хората ви наричат Вал „принцеса“, но за свободния народ тя е само сестрата на мъртвата жена на краля им. Ако я принудите да се венчае за мъж, когото не иска, най-вероятно ще му пререже гърлото още в брачната им нощ. Дори ако приеме съпруга си, това не означава, че диваците ще тръгнат с него или с вас. Единственият, който може да ги обвърже за каузата ви, е Манс Райдър.
— Знам това — отвърна сърдито Станис. — Говорих много часове с него. Знае твърде много за истинския ни враг и е умен, признавам го. Но дори да му върнем кралството, този човек си остава клетвопрестъпник. Позволиш ли на един дезертьор да живее, окуражаваш други да дезертират. Не. Законите трябва да са направени от желязо, не от тесто. Манс Райдър е осъден на смърт според всички закони на Седемте кралства.
— Законът свършва на Вала, ваше величество. Бихте могли да се възползвате добре от Манс.
— И смятам да го направя. Ще го изгоря и Северът ще види как се разправям с изменници и предатели. Имам други хора, които да поведат диваците. И разполагам със сина на Райдър, не забравяй. Щом бащата умре, палето му ще стане Кралят отвъд Вала.
— Ваше величество греши. — „Нищо не знаеш, Джон Сняг“, казваше често Игрит. Ала вече се беше научил. — Бебето не е повече принц, отколкото Вал — принцеса. Човек не става Крал отвъд Вала, защото баща му е бил крал.
— Знам — заяви Станис. — Но няма да търпя други крале във Вестерос. Подписа ли съглашението?
— Не, ваше величество. — „Ето, че си дойдохме на думата.“ Джон затвори обгорените си пръсти и ги отвори отново. — Искате твърде много.
— Искам? Поисках да станеш владетел на Зимен хребет и Гарант на Севера. Трябват ми тези замъци.
— Отстъпихме ви Нощна крепост.
— Плъхове и руини. Скъпернически дар, който не струва нищо на дарителя. Твоят Ярвик твърди, че ще трябва половин година, докато замъкът стане годен за обитаване.
— Другите укрепления не са по-добри.
— Знам. Все едно. Само тях имаме. По Вала има деветнайсет укрепления, а ти имаш хора само в три от тях. Смятам да поставя гарнизон във всяко от тях, преди да е изтекла годината.
— Нямам възражения за това, ваше величество. Но казват, че също така смятате да подарите тези замъци на рицарите и лордовете си, да ги държат за свои седалища като васали на ваше величество.
— От кралете се очаква да бъдат щедри към васалите си. Лорд Едард на нищо ли не е научил копелето си? Много от рицарите и лордовете ми изоставиха богати земи и здрави замъци на юг. Нима верността им трябва да остане невъзнаградена?
— Ако ваше величество иска да загуби всички знаменосци на милорд баща ми, няма по-сигурен начин от това да даде северните замъци на южняшки лордове.
— Как може да изгубя хора, които нямам? Надявах се да поверя Зимен хребет на северняк, както може би помниш. На син на Едард Старк. Той захвърли предложението в лицето ми. — Когато беше недоволен, Станис Баратеон ставаше като мастиф с кокал: сдъвкваше го на трески.
— По право Зимен хребет трябва да се предаде на сестра ми Санса.
— На лейди Ланистър искаш да кажеш? Толкова ли си нетърпелив да видиш Дяволчето чучнато на стола на баща ти? Гарантирам ти, това няма да стане, докато съм жив, лорд Сняг.
Джон бе достатъчно разумен, за да не настоява повече.
— Ваше величество. Някои твърдят, че възнамерявате да дарите земи на Дрънчащата ризница и магнаря на Денн.
— Кой ти каза това?
Говореше се из цял Черен замък.
— Ако държите да знаете, чух го от Джили.
— Коя е пък тази Джили?
— Кърмачката — намеси се лейди Мелисандра. — Ваше величество ѝ даде свобода да обикаля из замъка.
— Не и да дърдори обаче. Нужна е заради ненките си, не заради езика си. Искам от нея повече мляко и по-малко приказки.
— Черен замък няма нужда от приказливи уста — съгласи се Джон. — Изпращам Джили на юг, със следващия кораб от Източен страж.
Мелисандра опипа рубина на шията си.
— Джили кърми сина на Дала. Жестоко ще е от ваша страна да лишите малкия ни принц от млечния му брат, милорд.
„По-внимателно сега.“
— Само кърмата е общото между тях. Синът на Джили е по-едър и по-здрав. Рита принца, щипе го и го избутва от гърдата. Баща му Крастър е жесток и алчен мъж, а кръвта вода не става.
Кралят се обърка.
— Мислех, че кърмачката е дъщеря на този Крастър.
— И жена, и дъщеря, ваше величество. Крастър се женеше за всичките си дъщери. Момчето на Джили е плод на съюза им.
— Собственият ѝ баща ѝ е направил това дете? — Станис беше потресен. — В такъв случай най-добре да се отървем от нея. Няма да търпя тук такива мерзости. Това не е Кралски чертог.
— Мога да намеря друга кърмачка. Ако няма между диваците, ще помоля от планинските кланове. Дотогава козето мляко би трябвало да е достатъчно за момчето, ако ваше величество благоволи.