Танц с дракони

Големият златен боен пряпорец на дома Баратеон плющеше над Кралската кула. Там беше дебнал Джон Сняг с лък в ръка, докато избиваха воини на Денн и на свободния народ със Сатена и Дик Фолард Глухия. Двама души на кралицата стояха разтреперани на стъпалата, пъхнали ръце под мишниците си и подпрели копията си на вратата.

— Тези платнени ръкавици изобщо няма да ви свършат работа — каза им Джон. — Вижте се с Боуен Марш утре, ще ви даде кожени, подплатени с козина.

— Да, милорд, благодарим — отвърна по-старият страж.

— Стига да не ни измръзнат ръцете дотогава — добави по-младият, дъхът му излезе на бяла мъгла. — Пък аз си мислех, че в Дорнските блата е студено. Какво ли знаех?

„Нищо — помисли Джон Сняг — Също като мен.“

По-нагоре по витите стъпала се натъкна на Самуел Тарли, запътил се надолу, и го попита:

— От краля ли идваш?

— Майстер Емон ме прати с писмо.

— Разбирам. — Някои лордове доверяваха на майстерите си да четат писмата им и да им предадат съдържанието, но Станис настояваше сам да чупи печатите.

— Как го прие Станис?

— Не се зарадва, ако се съди по лицето му. — Сам продължи шепнешком: — Не бива да говоря за това.

— Тогава недей. — Джон се зачуди кой от знаменосците на баща му е отказал да положи васална клетва пред крал Станис този път. „Много бързо се разпространи вестта, когато Кархолд се обяви на негова страна.“ — Как се оправяш с дългия лък?

— Намерих една добра книга за стрелба с лък. — Сам се намръщи. — Да го правиш е по-трудно, отколкото да четеш за него обаче. Излизат ми мазоли.

— Продължавай. Лъкът ти може да ни потрябва на Вала, ако Другите се появят някоя тъмна нощ.

— О, дано да не се появят.

Пред кралския соларий стояха още стражи.

— Никакви оръжия не са разрешени в присъствието на краля, милорд — каза сержантът им. — Ще трябва да взема меча ви. И ножовете ви също.

Нямаше смисъл да възразява, така че им даде оръжията си.

Въздухът в солария бе топъл. Лейди Мелисандра седеше край огъня, рубинът ѝ блещукаше над бялата кожа на гърлото ѝ. Игрит бе целуната от огън. Червената жрица беше огън, а косата ѝ бе кръв и пламък. Станис стоеше зад грубо рендосаната маса, на която се бе хранил Стария мечок. Сега масата бе покрита с голяма карта на Севера, изрисувана върху опърпано парче кожа. Лоена свещ затискаше единия ѝ край, а стоманена ръкавица — другия.

Кралят бе с бричове от агнешка кожа и ватиран жакет, но изглеждаше някак скован и вдървен, все едно носеше ризница и броня. Кожата му беше бледа и набръчкана, брадата — подрязана толкова късо, че изглеждаше нарисувана. От черната му коса бе останал само един полукръг, стигащ до слепоочията. Държеше пергамент със счупен печат от тъмнозелен восък.

Джон коленичи. Кралят го изгледа намръщено и тропна ядосано със свитъка по масата.

— Стани. Кажи ми: коя е Лиана Мормон?

— Една от дъщерите на лейди Мейг, ваше величество. Най-малката. Беше наречена на сестрата на милорд баща ми.

— За да спечели благоволението на милорд баща ти, не се съмнявам. Знам как се играе тази игра. На колко години е това нещастно момиченце?