Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Жалка храна за принц… но по-добре от млякото на курва, да. — Станис забарабани с пръсти по картата. — Я по-добре да се върнем на проблема с тези укрепления.
— Ваше величество — рече Джон с ледена учтивост, — настаних хората ви и ги храних, на скъпа цена за зимните ни складове. Облякох ги, за да не измръзнат.
Станис не отстъпваше.
— Е, да, споделихте с нас солта, свинското и кашата си и ни подхвърлихте няколко черни дрипи да ни държат топло. Дрипи, които диваците щяха да смъкнат от труповете ви, ако не бях дошъл на север.
Джон все едно не го чу.
— Дадох фураж за конете ви, а щом стълбището се довърши, ще ви заема строители да възстановят Нощна крепост. Дори се съгласих да ви позволя да заселите диваци на Дара, който е даден на Нощния страж за вечни времена.
— Предлагаш ми пусти земи и развалини, а ми отказваш замъците, които ми трябват да възнаградя лордовете и знаменосците си.
— Нощният страж е построил тези замъци…
— И Нощният страж ги изостави.
— … за да брани Вала — довърши Джон упорито, — а не за седалища на южняшки лордове. Камъните на тези крепости са споени с кръвта и костите на отдавна мъртвите ми братя. Не мога да ви ги дам.
— Не можеш или не искаш? — Вратните жили на краля се издуха, остри като мечове. — Предложих ти име.
— Имам си име, ваше величество.
— Сняг. Имало ли е по-злокобно име някога? — Станис докосна дръжката на меча си. — Кой точно си въобразяваш, че си?
— Стражът на стените. Мечът в тъмното.
— Не ми пробутвай глупости. — Станис извади меча, който наричаше Светлоносец. — Ето го твоя меч в тъмното. — По лезвието заигра светлина, ту червена, ту жълта, ту оранжева, и обагри лицето на краля в сурови ярки цветове. — Дори едно неопитно момченце би трябвало да види това. Сляп ли си?
— Не, ваше величество. Съгласен съм, че в тези замъци трябва да се поставят гарнизони…
— Момчето командир е съгласно. Какъв късмет.
— … от Нощния страж.
— Нямаш хора!
— Тогава ми дайте хора, ваше величество. Ще осигуря офицери за всяко от изоставените укрепления, опитни командири, които познават Вала и земите отвъд него и добре знаят как да оцелеят в идещата зима. В отплата за всичко, което ви дадохме, дайте ми хора, които да попълнят гарнизоните. Войници, стрелци с арбалети, новобранци. Ще взема дори вашите ранени и недъгави.
Станис го зяпна невярващо. После се изсмя.
— Много си дързък, Сняг, признавам ти го. Но си луд, ако мислиш, че мъжете ми ще облекат черното.
— Могат да носят всякакво цветно наметало, което си изберат, стига да се подчиняват на офицерите ми все едно, че са ваши.
Кралят бе непреклонен.
— Имам рицари и лордове на служба при мен, потомци на благородни домове със стара чест и слава. Не може да се очаква да служат под командата на бракониери, селяци и убийци.
„А може би и копелета, ваше величество?“
— Вашата Ръка е контрабандист.
— Беше контрабандист. Скъсих му пръстите заради това. Казват, че си деветстотин деветдесет и осмият мъж, командващ Нощния страж, лорд Сняг. Какво според теб би казал деветстотин деветдесет и деветият за тези замъци? Да види главата ти, набучена на шип, би могло да го вдъхнови да е по-сговорчив. — Кралят положи бляскавия си меч върху картата по дължината на Вала и стоманата заблещука като слънчева светлина по вода. — Ти си лорд-командир само по мое благоволение. Би било добре да запомниш това.
— Лорд-командир съм, защото братята ми ме избраха. — Имаше сутрини, когато Джон Сняг не вярваше много на себе си, когато се събуждаше с мисълта, че това е някакъв безумен сън. „Все едно че обличаш нови дрехи — беше му казал Сам. — Струват ти се странни отначало, но щом ги поносиш, ти стават удобни.“
— Алисър Торн се оплаква от начина, по който са те избрали, а не мога да кажа, че няма основание за недоволството си. — Картата лежеше помежду им като бойно поле, обагрена от цветовете на сияещия меч. — Броенето било направено от слепец, с твоя дебел приятел до лакътя му. А Слинт те нарича „обърни-плащ“.
„А кой би могъл да познае такъв по-добре от Слинт?“
— Един „обърни-плащ“ ще ви каже това, което искате да чуете, и по-късно ще ви предаде. Ваше величество знае, че бях избран честно. Баща ми винаги казваше, че сте справедлив човек. — „Просто малко суров“, бяха точните думи на лорд Едард, но Джон не смяташе, че е разумно да сподели и това.
— Лорд Едард не ми беше приятел, но не му липсваше благоразумие. Той щеше да ми даде тези замъци.
„Никога.“
— Не мога да кажа какво е щял да направи баща ми. Дадох клетва, ваше величество. Валът е мой.