Танц с дракони

— Гжито — изграчи гарванът. — Гжито, гжито.

— Печен гарван — подхвърли Джон. — И половница ейл.

Още му беше странно да има стюард, който да му слугува. До неотдавна самият той носеше закуската на командир Мормон.

— Три зърна и един печен гарван — каза Ед Скръбния. — Само че Хоб приготви варени яйца, черна наденица и ябълки, сготвени със сушени сливи. Ябълките, сготвени със сушени сливи, са чудесни, стига да не бяха сливите. Аз лично не ям сушени сливи. Е, някога Хоб ги скълцваше с кестени и моркови и пълнеше с тях кокошки. Никога не вярвайте на готвач, милорд. Ще ти пробута сушена слива когато най-малко очакваш.

— По-късно. — Закуската можеше да почака, Станис не можеше. — Някакви неприятности от затворите нощес?

— Не и откакто поставихте пазачи на пазачите, милорд.

— Добре. — Хиляда диваци бяха окошарени извън Вала, пленниците, които Станис Баратеон беше взел, когато рицарите му разбиха дрипавата орда на Манс Райдър. Много от пленниците бяха жени и някои от пазачите ги измъкваха да стоплят леглата им. Мъже на краля, на кралицата, все едно. Няколко черни братя бяха опитали същото. Мъжете си бяха мъже, а тези жени бяха единствените на хиляда левги наоколо.

— Още двама диваци дойдоха да се предадат — продължи Ед. — Майка с момиче, вкопчено в полите ѝ. Имаше и момче, бебенце, увито в кожи, обаче мъртво.

— Мъртво — каза гарванът. Една от любимите му думи. — Мърртво, мърртво, мърртво.

От свободния народ прииждаха почти всяка нощ, прегладнели и премръзнали същества, избягали от битката под Вала, за да се дотътрят отново след като разберат, че няма безопасно място, където да избягат.

— Разпитаха ли майката? — попита Джон.

Станис Баратеон беше разбил ордата на Манс Райдър и бе направил Краля отвъд Вала свой пленник… но диваците все още бяха навън, Ревливеца, Тормунд Ужаса на великаните, и хиляди още.

— Да, милорд — отвърна Ед, — но знаем само, че е побягнала по време на битката и след това се е крила в горите. Натъпкахме я с каша и я пратихме в кошарите, а бебето изгорихме.

Изгарянето на мъртви деца бе престанало да безпокои Джон Сняг. Живите бяха друга работа. „Двама крале да събудят дракона. Бащата първо, а после синът, за да умрат и двамата крале.“ Беше го измърморил един от хората на кралицата, докато майстер Емон почистваше раните му. Джон се беше опитал да приеме думите му като трескаво бълнуване. Емон обаче бе възразил.

— Сила има в кръвта на кралете — предупреди старият майстер. — И по-добри мъже от Станис са правили по-лошо от това. — „Кралят може да е суров и безмилостен, да, но пък чак бебе? Само чудовище би дало живо дете на пламъците.“

Джон се изпика в нощното гърне. Гарванът на Стария мечок продължаваше да мърмори. Вълчите сънища ставаха все по-силни и се улавяше, че ги помни дори след като се събуди. „Дух знае, че Сив вятър е мъртъв.“ Роб беше умрял при Близнаците, предаден от хора, в които беше вярвал, че са му приятели, и вълкът му бе загинал с него. Бран и Рикон също бяха убити, обезглавени по заповед на Теон Грейджой, повереник на лорд баща им… но ако сънищата не лъжеха, техните вълчища се бяха спасили. При Краличина корона един бе излязъл от тъмното, за да спаси живота на Джон. „Лято трябва да беше. Козината му беше сива, а на Рошльо е черна.“ Зачуди се дали нещо от мъртвите му братя не продължава да живее във вълците им.