Вечна любов

Слава Богу, говореше се, че нямат навик да изнасилват обектите на своята страст. Макар че, съдейки по видяното преди малко, не би им се наложило. Телата на воините бяха създадени за секс. Да се слееш с някого от тях, да бъдеш завладяна от силата му - това със сигурност щеше да е изключително преживяване.

Но може би Мери, която беше човек, не се чувстваше по същия начин.

Бела огледа коридора и в двете посоки, беше неспокойна и напрегната. Нямаше никого наблизо, а ако останеше още малко неподвижна и бездейна, щеше да сплете цялата си коса. Разтърси глава и тръгна по ко-ридора, без да е избрала специална посока. Долови ритмичен шум и реши да проследи звука. И така се озова пред метална врата. Отвори я и влезе.

Залата за тренировки беше с размерите на баскетболно игрище, дървеният под беше излъскан и лакиран до блясък. По пода бяха разхвърляни светлосини гимнастически постелки, таванът беше висок и обсипан с флуоресцентни лампи. Отляво имаше балкон с амфитеатрални седалки, който се издаваше напред, а под него бяха разположени боксови круши.

Великолепен мъж блъскаше една от тях. Беше с гръб към нея. Танцуваше на пръсти, лек като бриз. Навеждаше се, изправяше се и нанасяше удар след удар - толкова силни, че крушата висеше накриво.

Бела не виждаше лицето му, но беше сигурна, че е привлекателен. Ниско подстриганата му коса беше светлокестенява, бе облечен в плътно прилепнало по тялото поло и свободен черен анцуг. На широкия му гръб беше препасан кобур.

Вратата се затвори след нея.

С широк замах мъжът извади кинжал с черно острие и го заби в кру-шата. Разпра я и по пода се посипа пясък. А после се обърна с лице към нея.

Бела покри устата си с длан. Лицето му беше белязано - като че ли някой се беше опитал да го разреже на две е нож. Белегът започваше от челото, спускаше се по носа, свиваше леко при бузата и завършваше при устата, като разкривяваше горната му устна.

Той я изгледа от глава до пети е присвити очи, черни и студени като нощта. Видът му издаваше объркване, огромното му тяло беше абсолютно неподвижно, само гърдите му се повдигаха, когато си поемеше дълбоко дъх.

Мъжът я желаеше, помисли си тя, но не е сигурен какво трябва да направи.

Носле странното му смущение се стопи. И беше заменено от леден гняв, който я уплаши до смърт. Без да откъсва поглед от него, посегна към бравата. Тя не поддаде и Бела я споходи неприятното чувство, че той нарочно не я пуска.

Мъжът наблюдава безуспешните й опити известно време, след което тръгна към нея. Хвърли кинжала високо във въздуха и го улови за дръж-ката. Повтори движението, потрети го.

- Не знам какво правиш тук - каза тихо. - Освен че ми проваляш тренировката.

Очите му обхождаха лицето и тялото й, враждебността му беше осезаема. Но излъчваше също така първична топлина, сексуална заплаха, която не би трябвало да я очарова.

- Съжалявам. Не знаех...

- Какво не знаеше?

Господи, вече беше толкова близо! И беше много по-едър от нея. Бела залепи тяло до вратата.