Магьоснически огън

С Бен всичко в общи линии се свеждаше до него. Правеха секс в мисионерската поза; може би понякога тя беше отгоре. От време на време той опипваше непохватно клитора й, опитвайки се да я задоволи, но бързо се отказваше. Тя се страхуваше твърде много да се докосва по време на секс, опасявайки се да не го обиди.

Те просто не си пасваха добре в леглото. Липсваше им доверие и добра комуникация още от първия ден. Мира захапа вътрешността на устната си, докато не я заболя, спомняйки си за нещата, които Бен каза, че са причина да търси секс извън брака им. Гледайки назад във времето, не бяха добри в никое отношение. Искаше й се да беше видяла това още първия път, когато го срещна.

Тя метна книгата на масичката за кафе и загледа Джак, който стоеше до стената от прозорци, гледащи отвисоко центъра на Минеаполис, докато безцелно палеше и загасяше сребристата запалка Зипо.

Мира остави погледа й да проследи широкото му и високо телосложение. Тя трябваше да признае, че той я караше да се чувства в безопасност, въпреки че това, което знаеше за него, би трябвало да я накара да се чувства по-малко уверена.

Тя го искаше с копнеж, дълбок до мозъка на костите й, какъвто преди не бе имала към мъж. По пътя на логиката, тя не трябваше да го желае. Тя си беше обещала, обещала, че няма да има нищо общо с мъж най-малко за година, докато не стъпи здраво на краката си след развода. Но ето я там, желаеща страстно мъж, който изглеждаше борбен и опасен.

Тя се нуждаеше да поеме контрол върху себе си. Не можеше да позволи привличането между въздух и огън да я надвие.

Изглежда, че Джак го контролираше по-ефективно от нея, по неговия стоически начин.

Единственото хубаво нещо през последните няколко дни беше, че синината й беше почти напълно оздравяла. И, въпреки че той все още настояваше да спи с нея, поне вече не я завързваше за леглото през нощта.

Това беше хубаво нещо, напомни си тя.

Тя се подпря на дивана с палеца и показалеца си.

— Джак, имам въпроси.

Той измънка нещо в отговор.

Тя въздъхна.

— Джак, имам нужда да спреш да се мусиш и да говориш с мен.

Той се обърна.

— Не се муся.

— Сериозно ли? Тогава правиш наистина добро впечатление на човек, който го прави.

Той премига.

Тя потупа дивана до себе си.

— Ела и поседни малко? Обещавам, че няма да хапя, въпреки че не съм сигурна дали ти няма да го направиш.

Той й хвърли мрачен поглед и вместо това зае стола близо до дивана.

Тя отметна косата от очите си и отправи погледа си надолу.

— Как Крейн отвлече родителите ми?

Той сви рамене.

— Не знаем много. Знаем, че е било добре планирано и добре извършено. Трудно е да се промъкнеш до магьосници на въздуха, а Крейн е успял да отвлече двама наведнъж. Подозираме, че родителите ти са били възпрепятствани от вещери, а после някак си са ги дрогирали. — Той спря за момент и гласът му стана по-мек. — Знаем, че баща ти се е борил с тях и е бил ранен зле.