Бели нощи (Сантиментален роман)
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дамян Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бели нощи (Сантиментален роман)». Краткое содержание книги:
Ново, задълбочено тълкуване мечтателството получава в по-нататъшното творчество на Достоевски. То се разбира от писателя като следствие от скъсването на огромна част от нашето образовано съсловие с народа в резултат на реформата на Петър I (ДП, 1873, гл. II „Старие люди“). Затова и героите в романите и повестите на Достоевски от 1860 — 1870 год. носят черти на мечтатели. В средата на 1870 г. писателят замисля специален роман „Мечтател“.
Въпреки цялата сложност на изправените пред мечтателите от зрелия период в творчеството на Достоевски „вечни въпроси“ за смисъла на човешкото битие, много от тях обединяват с героя на „Бели нощи“, жаждата за „действителен“, „жив“ живот и търсене на пътища за приобщаване към него.
Първите критически отзиви за повестта се появяват още през януари 1849 г. — веднага след нейното излизане. В „Современник“ А. В. Дружинин пише, че „Бели нощи“ стои по-високо от „Голядкин“ и „Слабо сърце“ и много по-високо от „Хазайка“ и някои други произведения, мъгляви, многословни и възскучни (С. 1849, №1, отд. V, стр. 43). Основната идея на повестта по мнението на критиката е „и забележителна, и правдива“. Той правилно смята „мечтателството“ не само специфично петербургска, но и извънредно характерна черта на целия съвременен живот. Дружинин говори за съществуването на „цяла порода млади хора, които са и добри, и умни, и нещастни, въпреки своята доброта и ум, въпреки непретенциозността на своите скромни потребности“. Те стават мечтатели и „се затварят в своите въздушни кули“ „от гордост, от скука и от самотност“.
Като недостатъци на повестта Дружинин сочи „твърде бързото й написване, следи от което се срещат на всяка страница“. Той смята, че Мечтателят от „Бели нощи“ е личност неразбираема, поставена извън място и време, че за читателя остават неизвестни неговите занимания и интереси. „Ако личността на Мечтателя в «Бели нощи» — продължава той — беше по-ясно набелязана, ако поривите му бяха изразени по-понятно, повестта би спечелила много“ (пак там).
Промените, които Достоевски внася в текста при подготвяне на изданието за 1860 г., говорят, че редица от критичните бележки на Дружинин са били взети под внимание.
В „Отечественные записки“ С. С. Дудишкин отнася „Слабо сърце“ и „Бели нощи“ към най-добрите произведения от 1848 г. Като отбелязва ръководната роля на психологическия анализ в творчеството на Достоевски, той пише, че от художествена гледна точка „Бели нощи“ са по-съвършени от предишните произведения на писателя: „Неведнъж авторът е бил упрекван за особена склонност към често повтаряне на едни и същи думи, към въвеждане на характери, у които често напира неуместна екзалтираност, към прекалена дисекция на бедното човешко сърце… В «Бели нощи» авторът е почти безукорен в това отношение. Разказът тече леко, игриво и ако самият герой на повестта не беше толкова своеобразен, това произведение би било художествено прекрасно“.(03, 1849, №1, V, стр. 34).
През 1859 г. в статията И. С. Тургенев и неговата дейност във връзка с романа „Дворянско гнездо“ споменава за „Бели нощи“ А. А. Григориев. Той намира, че повестта е едно от най-добрите произведения от школата на „сантименталния натурализъм“…
Няколко отзива за повестта се появяват през 1861 г. По това време за нея обикновено са споменавали във връзка с романа „Унижените и оскърбените“. Така Добролюбов в статията „Забитые люди“ изказва мнение, че герой, подобен на Иван Петрович, Достоевски е показал вече в образа на Мечтателя от „Бели нощи“. В тази статия, проникната от стремежа му да събуди у читателя съзнание за „човешкото право на живот и щастие“. Добролюбов дава преднамерено иронично тълкувание и на двамата мечтатели на Достоевски…
С характеристика на произведенията на Достоевски от 1840-те години започва и интересната статия на Е. Тур. Въпреки че по мнението на писателката завръзката на повестта „доста прилича на приказка и никак не напомня за нещо от действителността“ Е. Тур високо оценява това произведение и го нарича „едно от най-поетичните“ в руската литература, „оригинално по мисъл и до съвършенство изящно по изпълнение“ („Русская речь“, 1861. 5 ноември №89, стр. 573).
В началото на 1850-е години художествените достойнства на повестта се отбелязват от Н. К. Михайловски.