Бели нощи (Сантиментален роман)
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дамян Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бели нощи (Сантиментален роман)». Краткое содержание книги:
Бях трогната до дъното на душата си от сърдечните му думи, но и страшно разтревожена, понеже се страхувах да не би вълнението да му навреди. Заклинах го да не мисли за смъртта, да не огорчава всички ни със своите опасения, молех го да си почине, да заспи. Той ме послуша, престана да говори, ала по умиротвореното му лице ясно личеше, че мисълта за смъртта не го напуска и че преселването на оня свят не го плаши.
Към девет часа сутринта Фьодор Михайлович заспа спокойно, без да пуска ръката ми от своята. Седях и не помръдвах от страх да не би с някое движение да наруша съня му. Но в единадесет часа мъжът ми внезапно се събуди, приповдигна се на възглавницата и кръвотечението се възобнови. Бях на върха на отчаянието, макар че с все сили се мъчех да изглеждам бодра и го уверявах, че е изтекла малко кръв и че навярно, както и завчера, пак ще се образува „запушалка“. На успокоителните ми думи Фьодор Михайлович само печално поклати глава, сякаш абсолютно сигурен, че предсказанието за смъртта още днес ще се сбъдне.
По пладне пак започнаха да идват роднини, познати и непознати, пак носеха писма и телеграми…
През целия ден нито за миг не се отделях от мъжа си, той държеше ръката ми в своята и мълвеше: „Клета… скъпа… с какво те оставям… клета, колко тежък ще бъде животът ти!…“
Успокоявах го, утешавах го с надеждата, че ще оздравее, ала бе ясно, че у него самия липсваше тая надежда и го измъчваше мисълта, че оставя семейството си почти без средства. Защото ония четири-пет хиляди, които се пазеха в редакцията на „Русский вестник“, бяха единствените ни ресурси.
Няколко пъти той пошепна: „Викай децата.“ Аз ги виках, мъжът ми им протягаше устни, те го целуваха и по нареждане на лекаря веднага си отиваха, а Фьодор Михайлович ги изпращаше със скръбен поглед. Два-три часа преди да умре, когато децата, извикани от него, дойдоха, Фьодор Михайлович заръча да дам евангелието на сина му Федя.
През целия ден у нас идваха много хора, при които аз не излизах. Дойде Аполон Николаевич Майков и известно време приказва с Фьодор Михайлович, който отговаряше с шепот на приветствията му.
Към седем часа у нас се бяха събрали много хора в гостната и в столовата и чакаха Кошлаков, който по това време ни посещаваше. Внезапно, без всякаква видима причина Фьодор Михайлович трепна, леко се привдигна на канапето и струйка кръв отново обагри лицето му. Почнахме да му даваме парченца лед, но кръвотечението не спираше. По това време пак пристигна Майков с жена си и добрата Ана Ивановна реши да извика доктор Н. П. Черепнин. Фьодор Михайлович бе в безсъзнание, децата и аз стояхме коленичили до възглавието му и плачехме, като се сдържахме с все сила да не ридаем високо, понеже лекарят бе предупредил, че последното сетиво, което оставя човека, е слухът и всяко нарушаване на тишината може да забави агонията и да продължи страданията на умиращия. Държах ръката на мъжа си в своята и чувствувах, че пулсът му бие все по-слабо и по-слабо. В осем часа и тридесет и осем минути вечерта Фьодор Михайлович се пресели във вечността. Престегналият доктор Н. П. Черепнин можа само да улови последните туптения на сърцето му.