Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Завиха надясно и минаха през няколко летящи врати, после се спуснаха в болничния сутерен и тръгнаха по още един коридор, стъпките им отекваха по плочките. Някъде по средата Рашид спря, извади връзка ключове и отвори една врата — дебела и тежка, като врата към килия, — отвори я и застана до нея, за да даде път на Фрея. Тя се поколеба пред студа, който я лъхна. После, с усилие на волята, пристъпи в стаята.
Беше голяма, облицована със зелени плочки, неестествено студена, с голи крушки на тавана и лек мирис на дезинфектант във въздуха. Точно пред нея, на болнична количка, лежеше нещо с формата на труп, покрито с бял чаршаф. Фрея вдигна ръка към устата си. Гърлото й се стегна.
— Да остана ли с вас? — попита я лекарят.
Тя само поклати глава, тъй като се боеше, че ако заговори, ще се разхлипа. Той кимна и започна да притваря вратата, но отново я погледна.
— Хората в Дакла невинаги са любезни с чужденците — предупреди я с малко по-топъл тон. — Макар че бяха мили с госпожица Алекс. Наричаха я „я доктора“, докторката, израз на голямо уважение. „Я доктора“, а също и „ел-мостакшефа ел-гамийла“ — това е трудно да се преведе, но горе-долу означава „красивата докторка“. Тя ще липсва на много хора тук. Ще ви изчакам отвън. Останете колкото искате.
Вратата изщрака и Фрея я погледа за миг, преди да се обърне и да се приближи към количката. Постави ръка върху чаршафа и се учуди колко стопен е трупът, по него като че ли не бе останала никаква плът.
Известно време остана така, като хапеше устни. После колебливо повдигна горния край на чаршафа, като откри първо лицето и шията на сестра си, после и тялото й до кръста. Алекс беше гола, със затворени очи; кожата й беше бяла, почти прозрачна. Като се изключи областта около лявото рамо, по която имаше синина като презраменна лента.
— Божичко — прошепна тя. — Мила Алекс…
Странно, но вниманието й привлякоха дребните неща и неясните подробности, а не трупът като цяло, като че ли ако възприемеше всичко, това би я натоварило прекалено, а ако разглеждаше останките като пъзел, би могла по-лесно да възприеме нещастието. Трагедията за това кого разглежда. Бенката на шията на сестра й, сърповидният белег от бодлива тел на лявата ръка, имаше го от малка, и още един, много по-малък, точно под свивката на левия лакът, колкото отпечатък от палец.
Малко по малко възприе вида на целия труп, успя да възстанови сестра си парченце по парченце, да си я възвърне. Накрая погледът й се спря върху лицето й.
Въпреки болката и изпитанията през последните няколко месеца изражението на Алекс беше изненадващо мирно и успокоено, очите бяха затворени като в мирен сън, ъгълчетата на устата бяха леко повдигнати, сякаш се канеше да се усмихне. Това не беше лицето на човек, умрял в болка и отчаяние.
Или поне това се мъчеше да си внуши Фрея. Помисли за погребението на родителите си, за ковчезите им в погребалния дом след автомобилната катастрофа. Спомни си, че и те имаха същото изражение. Може би така беше с всички трупове — смъртта възстановяваше нормалния им физически облик. А може би и тя му отдаваше прекалено голямо значение.
И все пак чувствата бяха по-силни от логиката й. По някакъв начин трябваше да си внуши, че самоубийството на сестра й не е толкова безнадеждно и неописуемо мрачно събитие. Че в последна сметка Алекс е открила нещо добро, към което да се обърне. Че по някакъв свой начин е починала щастлива. Точно в това имаше нужда да повярва Фрея. Алтернативата — че е умряла сама, в агония и отчаяние — беше прекалено ужасна дори да я допусне в съзнанието си. Сигурно имаше нещо повече. Някакъв проблясък на надежда.
Посегна и докосна бузата на сестра си — кожата беше студена и гладка като мрамор. Спомни си една случка от времето, когато беше на тринайсет. Тъкмо се беше върнала от продължителна обиколка из Маркам и попадна на Алекс и Грег — приятеля, който по-нататък щеше да й стане годеник. Лежаха прегърнати на една ливада. Ръката на Грег беше около кръста на Алекс, а устните й бяха извити в лека усмивка. Същото изражение имаше и сега, в смъртта. Грег и Алекс… Фрея се разхълца.
— Извинявай — изстена тя през сълзи. — Господи, толкова съжалявам… Съжалявам. Алекс… моля те…
Искаше й се да каже „прости ми“, но някак си не можа да го изрече. Затова само се наведе, целуна челото на сестра си и за миг долепи буза до главата й. После я зави с чаршафа и с бързи крачки излезе.