Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Можете ли да правите предсказания с тях? Можете ли да узнаете какво ще се случи?
Той поклаща глава:
— Не така, както се надявам да направиш ти за нас. Мога да разбера кога моментът е назрял, но не и естеството на резултата. Мога да определя, че нашата звезда е във възход, но не и изхода от конкретна битка. Изобщо не бяхме предупредени за вещицата от Арк.
Писарят печално накланя глава.
— Сатаната я скри от нас — казва той простичко. — Нямаше мрак, нямаше комета, нямаше нищо, което да предизвести издигането ѝ, и нищо не беляза смъртта ѝ, хвала на Господа.
Съпругът ми кимва, пъхва длан под ръката ми и ме отвежда от масата, край която стои писарят.
— Брат ми беше подвластен на Марс — казва той. — Топлина и огън, горещина и суша: беше човек, роден да води и печели битки. Синът му е влажен и студен, човек млад на години, но като дете в сърцето си, влажен като кърмаче, което пие мляко и подмокря пелената си. Трябва да чакам звездите да вдъхнат огън в неговата кауза, трябва да издирвам оръжия, които да сложа в ръката му. Той е мой племенник, трябва да го напътствам. Аз съм негов чичо, а той е мой крал; трябва да го превърна в победител. Това е мой дълг; това е съдбата ми. Ще ми помогнеш и за това.
Удвил изчаква за миг, после, тъй като негова светлост изглежда дълбоко потънал в мисли, отваря вратата към следващата стая, бута я да се разтвори широко и се отдръпва назад, за да можем да минем. Влизам в стаята с каменен под и носът ми изтръпва от странните миризми. Усеща се полъх, подобен на мирис от ковачница — на горещ метал, но се долавя и нещо кисело и остро. Въздухът люти от дим, който гложди очите ми. В центъра на стаята има четирима мъже, облечени в кожени престилки, пред тях проблясват огньове от дървени въглища в малки мангали, поставени в каменни пейки; бронзови съдове къкрят като гърнета със сос. Зад тях, през отворената врата, която води към вътрешен двор, виждам голо до кръста момче, което разпалва с духало една пещ, подгряваща голям отвор, подобен на фурна за хляб. Поглеждам през стаята към Удвил. Той ми кимва успокоително, сякаш за да ми каже: „Не се страхувайте.“ Но в стаята лъха на сяра, а пещта отвън пламти като входа към пъкъла. Отдръпвам се и съпругът ми се присмива на бледото ми лице.
— Няма от какво да се страхуваш, казах ти, че няма да има от какво да се боиш. Тук работят по рецептите, тук изпробват един еликсир, а после друг. Там, отвън ковем металите и ги носим да бъдат изпробвани. Тук ще правим сребро и злато, тук ще създаваме самия живот.
— Толкова е горещо — изричам немощно.
— Това са огньовете, които карат водата да се превръща във вино — обяснява той. — Те карат желязото да се превръща в злато, те вдъхват живот на пръстта. Всичко на този свят достига състояние на чистота, на съвършенство. Тук е мястото, където ускоряваме постигането на това състояние, тук е мястото, където ние осъществяваме онези промени в металите и водите, които самата земя извършва в дълбоките си недра, в течение на столетия, с топлина като онази, при която от яйцето се излюпва пиле. Ние увеличаваме горещината, ускоряваме промените. Тук можем да изпробваме онова, което знаем, и да се надяваме да научим нови неща. Това е самото сърце на делото, на което съм посветил живота си.
Отвън на двора някой издърпва нажежено до червено парче метал от въглените в пещта, и започва да го удря с чук, за да го направи плоско.
— Само си представи какво би било, ако можех да направя злато — казва той с копнеж. — Ако можех да взема желязо и да го пречистя така, че следите от обикновен метал да изгорят, да бъдат отмити, и да остане чисто злато. Бих могъл да наема войници, бих могъл да подсиля крепостите, бих могъл да нахраня Париж. Ако имам собствен монетен двор и собствена златна мина, ще мога да завладея цяла Франция за племенника си и да я задържа завинаги.
— Възможно ли е това?
— Знаем, че може да се направи — казва той. — Всъщност, било е правено, много, много пъти, макар и винаги тайно. Всички метали имат една и съща природа, всичко е създадено от едно и също нещо: в книгите го наричат „първична материя“, „тъмна материя“. Това е материята, от която е направен светът. Ние трябва да я пресъздадем, да я направим отново. Затова вземаме тъмна материя, рафинираме я, а после я рафинираме отново. Караме я да се трансформира в своето най-пречистено и върховно естество. — Той прави пауза, поглеждайки озадаченото ми лице. — Нали знаеш как правят вино със сока, който се извлича от гроздето?