Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Очите му светват бели. Отскачам назад, изпускам обувката. Мисля, че може да се разкрещи, но той се е ухилил с големи бели зъби и казва:
— Здравей, синко.
Не знам това какво…
Тогава Мам вика по-силно от всякога, дори от Викане:
— Махни се, махни се от него! — Тичам обратно в Гардеробчо, удрям си главата, охххххх, тя продължава да пищи: — Махни се от него!
— Млъквай — казва Стария Ник, — млъквай. — Нарича я с някакви думи, които не чувам от писъците. После гласът й става неясен. — Стига си вдигала шум!
Мам казва ммммммммм вместо думи. Аз си държа главата, където я ударих, обвивам я с двете ми ръце.
— Съвсем си откачила, знаеш ли?
— Мога да мълча — казва тя, почти шепне, чувам, че гласът й е дрезгав. — Знаеш колко тиха мога да бъда, стига да не го закачаш. Това е единственото, което съм те молила.
Стария Ник изпръхтява.
— Всеки път, като отворя вратата, молиш за нещо.
— Всичко е за Джак.
— Да, бе, не забравяй откъде го имаш.
Слушам много усилено, но Мам нищо не казва.
Звуци. Той се облича? Обувките, мисля, че си завързова обувките.
Не заспивам, като си тръгва. Включен съм цяла нощ в Гардеробчо. Чакам сто часа, но Мам не идва.
Гледам нагоре към Покрив, когато изведнъж той се вдига и небето се втурва вътре, и ракетите, и кравите, и дърветата ми падат върху главата…
Не, в Креватчо съм, Прозорче започва да пропуска светлина, сигурно е сутрин.
— Лош сън — казва Мам и ме гали по бузата.
Бозвам, но не много, вкусната лява.
После си спомням, извъртам се в Креватчо да проверя за нови белези по нея, но не виждам никакви.
— Съжалявам, че излязох от Гардеробчо през нощта.
— Знам.
Това същото като прощаването ли е? Спомням си още.
— Какво е „малък изрод“?
— О, Джак.
— Защо той каза нещо не е наред с мен?
Мам простенва.
— Нищо ти няма, целият си си наред. — Целува ме по носа.
— Ама защо го каза?
— Просто се опитва да ме подлуди.
— Защо се опи…?
— Нали знаеш ти как обичаш да играеш с карти и балони, и такива работи? Е, той обича да си играе с главата ми — потупва я тя.
Аз не знам как се играе с глави.
— А „съкратен“ нещо с крака ли е?
— Не, означава, че си е загубил работата.
Мислех, че само предмети могат да се губят, както едната от нашите шест карфици. Явно Навън всичко е различно.
— Защо каза „не забравяй откъде си ме имаш“?
— Ох, дай ми минутка почивка, а?
Броя на без глас, едно хипопотамче две хипопотамче, през всичките шейсет секунди въпросите се блъскат напред-назад в главата ми.
Мам сипва чаша мляко за нея си, за мен не сипва. Поглежда в Хладилник, не свети, това е странно. Затваря пак вратата.
Минутата изтече.
— Той защо каза „не забравяй откъде си ме имаш“? Не е ли от Рая?
Мам щрака Лампа, но тя също не се събужда.
— Имаше предвид на кого принадлежиш.
— На теб принадлежа.
Усмихва ми се леко.
— На Лампа крушката ли е свършила?
— Не мисля, че е това. — Потреперва и отива да погледне Термостатко.
— Защо той каза да не забравяш?
— Ами всъщност той е разбрал съвсем погрешно, мисли си, че принадлежиш на него.
Ха!
— Той е глупендер.
Мам се взира в Термостатко.
— Токов удар.
— Какво е това?
— Точно в момента в нищо не тече ток.
Много странен ден е това.
Изяждаме си овесените ядки, мием си зъбите и се обличаме, и поливаме Цвете. Опитваме се да напълним Вана, но водата излиза ледена, така че само се измиваме с гъби. През Прозорче става по-светло, ама не много. Телевизор също не работи, липсват ми моите приятели. Преструвам се, че идват на екрана, потупвам ги с пръсти. Мам казва да си сложим по още една риза и панталони, за да ни е топло, дори по два чорапа на всеки крак. Тичаме още и още, и още мили на Писта, за да се затоплим, после Мам ми разрешава да си сваля външните чорапи, защото пръстите ми са премачкани.
— Ушите ми болят — казвам й аз.
Тя повдига вежди.
— Много е тихо в тях.
— А, това е, защото не чуваме тихите звуци, на които сме свикнали, като например от отоплението или от жуженето на хладилника.
Играя си с Болен зъб, крия го на различни места като например под Юрганчо или в ориза, или зад Сапун за чинии. Опитвам се да забравя къде е, после много се изненадвам. Мам кълца всичкия зелен фасул от Фризерчо, защо кълца толкова много?