Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Лежа в Гардеробчо цяла вечност, но не ми се доспива. Пеем песни, казваме молитви.
— Само една приспивна песничка, моля? — Избирам „Къщата, която Джак построи“, защото е най-дълга.
Гласът на Мам се прозява.
— А това е пастирът ленив и дебел…
— Който често се кара с бабата строга…
— Която дои тази крава безрога…
Открадвам бързо няколко стиха:
— Която пък рита тоз котешки враг, който ръве за врата тоз котарак, който плаши и хваща крадливата птица, който…14
Бип-бип.
Затварям уста здраво.
Първото нещо, което Стария Ник казва, не го чувам.
— Ммм, извинявай за това — казва Мам, — ядохме къри. Всъщност се чудех дали няма… — Гласът й е един писклив. — Дали няма да е възможно по някое време да сложим абсорбатор, или нещо такова?
Той не казва нищо. Мисля, че седи на Креватчо.
— Съвсем малък — добавя тя.
— Ха, страхотна идея — казва Стария Ник. — Защо да не вземат съседите да се чудят защо готвя нещо пикантно в бараката си?
Мисля, че това пак е сарказъм.
— О, извинявай — казва Мам. — Не се сетих…
— Защо направо не забия светеща неонова стрелка на покрива, като така и така ще се занимавам?
Чудя се как стрелка свети.
— Наистина съжалявам — казва Мам. — Не ми хрумна, че миризмата, че тя, че един отдушник би…
— Струва ми се, че не оценяваш колко добре си се уредила тук — казва Стария Ник. — А?
Мам мълчи.
— Над земята, естествена светлина, централен въздух, цяла класа над някои места, повярвай ми. Пресни плодове, тоалетни принадлежности, какво ли още не, щракваш с пръсти и го получаваш. Много момичета биха благодарили на съдбата за такава уредба, безопасна като къща. Особено с детето…
Това аз ли съм?
— Не се налага да се тревожиш за пияни шофьори — продължава той, — дилъри на наркотици, перверзници…
Мам го прекъсва бързо:
— Не трябваше да искам отдушник, беше тъпо, всичко е наред.
— Добре тогава.
Никой нищо не казва за малко.
Броя си зъбите, все бъркам, деветнайсет, после двайсет, после пак деветнайсет. Прехапвам си езика, докато ме заболи.
— Разбира се, има и амортизация, това си е в реда на нещата. — Гласът му е преместен, мисля, че сега е близо до Вана. — Тази мазилка се рони, ще трябва да я запълня и замажа. Виж и тук, подложката се е показала.
— Много внимаваме — казва Мам тихичко.
— Не достатъчно. Коркът не е предназначен за такъв трафик. Планирах за един уседнал ползвател.
— Идваш ли в леглото? — пита Мам с онзи странен писклив глас.
— Чакай само да се събуя. — Чувам някакво сумтене, нещо пада върху Под. — Ти си тази, дето ме тормози за разни ремонти още от вратата…
Лампа изгасва.
Стария Ник скърца Креватчо, броя до деветдесет и седем, после май изпуснах едно и изгубих края. Стоя буден и слушам, дори когато вече няма какво.
В неделя има гевречета за вечеря, много хрупкави, с желе и фъстъчено масло. Мам изважда своето геврече от устата си и в него се е забило нещо остро.
— Най-сетне — казва тя.
Аз го вземам, жълтеникаво е, с тъмни кафяви петна.
— Болен зъб?
Мам кима. Опипва вътре в уста.
Толкова е шантаво.
— Може да го залепим пак там, с брашнено лепило може би.
Тя поклаща глава, усмихната.
— Радвам се, че излезе, сега вече няма да ме боли.
Преди минута беше част от нея, а сега не е. Сега е просто нещо.
— Ей, знаеш ли какво, ако го сложиш под възглавницата си, една фея ще дойде през нощта неусетно и ще го превърне в пари.
— Не и тук — казва Мам. — Съжалявам.
— Защо не?
— Феята на зъбчетата не знае за Стая. — Очите й гледат през стените. В Навън е всичко. Винаги, когато си помисля за нещо, като ски или фойерверки, или острови, или асансьори и по-йо, трябва да си спомня, че са истински, че всъщност се случват в Навън едновременно. Главата ме заболява. А също и човекове пожарникари учители крадци бебета светци футболисти и какви ли не, всички наистина са в Навън. Аз не съм там обаче, аз и Мам сме единствените, които не сме там. Тогава истински ли сме все още?
След вечеря Мам ми разказва „Хензел и Гретел“ и „Как падна Берлинската стена“, също и „Румпелщилцхен“. Харесва ми, когато царицата трябва да узнае името на човечето, иначе то ще й вземе детето.
14
Маршак, Самуел. Плува, плува корабче: Английски детски песнички. Прев. от рус. Христо Радевски. София, Народна култура, 1959. С. 37 — бел.ред.