Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
Аз хрупам ябълката.
— Зъбите ти ли болят?
Тя ме поглежда през пръсти, очите й са по-огромни.
— Кои?
Мам става толкова рязко, че почти се изплашвам. Сяда на Люлящ и протяга ръце.
— Ела тук. Искам да ти разкажа приказка.
— Нова ли?
— Аха.
— Отлично.
Чака, докато се наместя в ръцете й. Огризвам втората страна на ябълката, за да трае повече.
— Нали знаеш, че Алиса не е била винаги в страната на чудесата?
Това е номер, знам отговора.
— Аха, отива в къщата на Белия заек и става толкова голяма, че трябва да си извади ръцете през прозореца, а стъпалата през комина и изритва Гущера Бил дууф, тази част е смешна.
— Не, преди това. Нали помниш, че си лежеше на тревата?
— После паднала в дупката четири хиляди мили, но не се наранила.
— Ами аз съм като Алиса — казва Мам.
— Да, бе — смея се аз. — Тя е малко момиче с огромна глава, по-голяма дори от на Дора.
Мам хапе устна, има нещо тъмно.
— Да, но аз съм от другаде, като нея. Преди много време аз…
— Отгоре от Рая.
Слага пръст на устата ми, за да замълча.
— Дойдох и бях дете като теб, живеех с моите майка и баща.
— Ама ти си майката — поклащам глава аз.
— Само че си имах моя, която наричах „мамо“. Все още имам.
Защо се преструва така, да не е някаква игра, дето не знам?
— Тя е… Ами всъщност сигурно трябва да й казваш баба.
Като абуелата на Лора. Света Ана на рисунката, на която Дева Мария й седи в скута. Изяждам огризката, вече е почти нищо. Оставям я на Маса.
— Пораснала си в корема й?
— Ами всъщност не, осиновена съм. Тя и баща ми… него трябва да наричаш дядо. Имах… всъщност имам и брат на име Пол.
Клатя глава.
— Светецът?15
— Не, друг Пол.
Как е възможно да има двамове Половци?
— На него трябва да му казваш чичо Пол.
Това са прекалено много имена, главата ми е пълна. Коремът ми е все още празен, все едно ябълката не е там.
— Какво има за обяд?
Мам не се усмихва.
— Разказвам ти за моето семейство.
Поклащам глава.
— Това, че никога не си ги срещал, не означава, че не са истински. На Земята има повече неща, отколкото можеш да си представиш.
— Останало ли е малко сирене, дето не е изпотено?
— Джак, това е важно. Живеех в къща с моите мама и татко, и Пол.
Трябва да играя, за да не се ядоса.
— Къща в Телевизор?
— Не, навън.
Това е смехотворно, Мам никога не е била Навън.
— Но изглеждаше като къщите, които виждаш по телевизията, да. Къща в края на един град, с двор отзад и с хамак.
— Какво е хамак?
Мам взема молива от Лавица и прави рисунка на две дървета, между тях има овързани заедно въжета с човек, легнал върху тях.
— Това пират ли е?
— Това съм аз, люлея се на хамака. — Разлюлява хартията насам-натам, сякаш много се радва. — Преди с Пол ходехме заедно на детската площадка и се люлеехме, и ядяхме сладолед. Баба ти и дядо ти ни водеха на разходка с колата, до зоологическата градина или до брега на океана. Аз бях тяхната дъщеря.
— Да, бе.
Мам смачква рисунката. На Маса има мокро, от него бялото й блести.
— Недей да плачеш — казвам аз.
— Не мога да се спра. — Забърсва сълзите върху лицето си.
— Защо не можеш да се спреш?
— Ще ми се да можех да го опиша по-добре. Липсва ми.
— Липсва ти хамакът?
— Всичко. Да бъда навън.
Държа я за ръката. Иска да й вярвам, така че се опитвам, но ме боли главата.
— Искаш да кажеш, че някога си живяла в Телевизор?
— Казах ти, не е телевизия. Това е истинският свят, няма да повярваш колко е голям. — Ръцете й се разтварят, сочи към стените. — Стая е само мъничка смрадлива частица от него.
— Стая не е смрадлива. — Почти ръмжа. — Смрадлива е само понякога, когато пръднеш. — Мам отново бърше очи. — Твоята пръдня смърди много повече от моята. Опитваш се просто да ме измамиш и най-добре веднага да спреш.
— Добре — казва тя и дъхът й изсвистява като балон. — Да си направим сандвич.
— Защо?
— Каза, че си гладен.
15
Джак мисли, че става дума за Св. Павел, защото на английски език името на светеца е St. Paul (Св. Пол) — бел.ред