Стая
- Автор: Донахю Ема
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стая». Краткое содержание книги:
— Приказките истински ли са?
— Кои?
— За майката русалка и Хензел и Гретел, и всичките.
— Ами — казва Мам — не буквално.
— Какво е…
— Те са вълшебни, не се разказва за истински хора, които живеят днес.
— Значи са измислени?
— Не, не, приказките са различно истински.
Лицето ми е смръщено от опитване да разбера.
— Берлинската стена истинска ли е?
— Ами имаше стена, но вече не е там.
Толкова съм изморен, че ми иде да пропадна в Под.
— Лека нощ — казва Мам и затваря вратите на Гардеробчо, — да спиш в кош и далеч от мечки, дори от буболечки.
Не мислех, че съм изключил, но Стария Ник е тук и вика много.
— Но витамините… — казва Мам.
— Пладнешки обир.
— Искаш да се разболеем ли?
— Това си е безочливо изнудване — казва Стария Ник. — Прочетох веднъж една статия, накрая всичките остават в тоалетната.
Кой остава в Тоалетна?
— Ами просто ако се хранехме по-добре…
— О, хайде пак. Мрън, мрън, мрън… — Виждам го през процепа, седи на ръба на Вана.
Гласът на Мам е ядосан.
— Обзалагам се, че излизаме по-евтино от едно куче. Дори обувки не ни трябват.
— Идея си нямаш какво е в днешно време. Така де, откъде мислиш, че ще продължават да идват парите?
Никой нищо не казва. После Мам:
— Какво имаш предвид? Парите по принцип или…?
— Шест месеца. — Скръстил е ръце, огромни са. — От шест месеца съм съкратен, но на теб не ти се е налагало да си тормозиш хубавата малка главица, нали?
Виждам и Мам, през процепа, тя е почти до него.
— Какво стана?
— Все едно те интересува.
— Търсиш ли си друга работа?
Гледат се.
— Задлъжнял ли си? — пита тя. — Как ще…?
— Затваряй си устата.
Не е нарочно, ама съм толкова изплашен, че ще я нарани отново, че звукът сам изригва от главата ми.
Стария Ник гледа право в мен, прави една крачка, после друга и почуква на дъските. Виждам сянката на ръката му.
— Ей, ти там, здравей.
Говори на мен. Гърдите ми тупкат бум-бум. Прегръщам колене и притискам силно зъби. Искам да се скрия под Одеялчо, но не мога, нищо не мога да направя.
— Спи. — Това е Мам.
— По цял ден ли те държи в дрешника също като през нощта?
Това „те“ съм аз. Чакам Мам да каже „не“, но тя не казва.
— Не ми изглежда нормално. — Виждам в очите му, бледи са. Той вижда ли ме, вкаменявам ли се? Ами ако отвори вратата? Мисля, че може да…
— Явно нещо не е както трябва — казва той на Мам, — така и не си ми позволила да го огледам добре, откакто се роди. Дребният изрод да не е с две глави или нещо?
Защо каза това? Почти искам да провра едната ми глава извън Гардеробчо само за да му покажа.
Мам стои пред дъските, виждам изскочилото на плешките й през тениската.
— Просто е стеснителен.
— Няма причина да е стеснителен пред мен — казва Стария Ник. — Никога не съм му посягал.
Че защо посягал би на мен?
— Купих му и хубав джип, нали? Познавам момчетата, та нали и аз съм бил. Ехооо, Джак…
Каза името ми.
— Ела да си вземеш близалката.
Близалка!
— Хайде просто да си лягаме. — Гласът на Мам е странен.
Стария Ник издава нещо като смях.
— Знам от какво имаш нужда, госпожичке.
Какво има нужда Мам? Нещо в списъка ли?
— Хайде — повтаря тя.
— Майка ти не те ли е научила на обноски?
Лампа изгасва.
Ама Мам няма майка.
Креватчо е шумно, това е, защото той ляга.
Покривам глава с Одеялчо и запушвам уши, за да не чувам. Не искам да броя скърцането, но го правя.
Будя се и съм още в Гардеробчо, и е напълно тъмно.
Чудя се дали Стария Ник е още тук. А близалката?
Правилото е: стоя в Гардеробчо, докато Мам не дойде.
Чудя се какъв цвят е близалката. В тъмното цветове има ли?
Опитвам се пак да изключа, но съм включен.
Мога да покажа глава само колкото да…
Побутвам вратите, много бавно и тихо. Чувам само жуженето на Хладилник. Изправям се, правя една крачка, две крачки, три. Настъпвам нещо остро ауууууууууууу. Вдигам го, обувка е, гигантска обувка. Поглеждам Креватчо, ето го, Стария Ник, лицето му е от камък според мен. Протягам пръст не да докосна, само почти.