Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Най-великият бард полуорк — поясни Уингхам.
— Не бих налагал подобни ограничения на репутацията на Нюнги.
— Той би ти казал, че делата на Риордан Парне надхвърлят неговите — каза Уингхам и вдигна чашата си за наздравица, а Риордан ухилено чукна своята неговата.
— Мисля, че ме ласкаеш твърде много — каза бардът преди да отпие. След една глътка добави: — Изигра малка роля, още един човек сред мнозината, в победата над краля вещер.
— Проклето да е името му — каза Уингхам и Риордан кимна. — Поддържам мнението си, защото съм чувал същите тези думи от устата на Нюнги и то съвсем скоро.
— Значи още е жив? Прекрасна новина! Никой не е чувал нищо за Нюнги от много години и мнозина предполагаха, че е напуснал този живот и е получил наградата, която без съмнение заслужава.
— Жив е и е добре. Малко е сприхав и със схванати стави — потвърди Уингхам. — Всъщност само преди два дни ме предупреди да внимавам с Риордан Парнел, щом научи, че ще идваш в Палишчук.
Риордан наклони глава и заразглежда преценяващо събеседника си.
— Да, приятелю, Нюнги живее тук, в Палишчук потвърди Уингхам. — Естествено. Именно той откри, че Арраян несъзнателно е активирала цикъла на магията на творението на Зенги. Мъдростта му ми помогна да стигна до прозрението, което позволи на отряда на командир Елъри да победи творението и адските му съзидания.
През цялото време Риордан се взираше във възрастния полуорк, без да мигва или кима.
— Да, ще направиш добре, ако посетиш Нюнги преди да си тръгнеш, тъй като си дошъл да откриеш цялата истина около творението и победата над него.
— Риордан преглътна една идея по-тежко.
— Дойдох да отдам почит на делата на Арраян и Олгерхан — каза той — и да взема участие в радостта и празненствата, докато крал Гарет пристигне от Кървав камък, за да ги награди.
— И наистина ще е голяма чест, че кралят ще пътува до това кално ъгълче на Вааса, за да окаже подобно признание, вместо да настоява те двамата да идат в столицата му.
— Те заслужават подобна чест.
— Без съмнение — съгласи се Уингхам. — Но това далеч не е причината — както за тяхното, така и за твоето посещение.
Риордан не се опита да отрича.
— Крал Гарет има право да се притеснява — продължи Уингхам. — Замъкът беше страховит.
— Загубата на Мариаброн и роднината на Гарел Елъри, свидетелстват за това.
— Да не споменаваме Кантан, високопоставения магьосник от Цитаделата на убийците.
Тази прямота накара Риордан да си поеме въздух.
— Не вярвам да не си чул — каза Уингхам.
— Имаше слухове.
— И са верни. Да, пеещи ми приятелю, тук има много повече неща за разкриване за нас — за теб — от простата победа над творение на Зенги. Не се страхувай, няма да ти преча. Напротив, за благото на Палишчук и цяла Вааса, надеждата ми е в Риордан и крал Гарет.
— Винаги сме считали Уингхам за ценен съюзник и приятел.
— Ласкаеш ме. Но целите ни са едни и същи, уверявам те. — Уингхам си пое въздух и погледна лукаво към Риордан. — Поне част от целите ни.
При този изненадващ коментар Риордан позволи на Уингхам да насочи погледа му към Арраян.
Риордан се разсмя.
— Красива е, признавам.
— Влюбена е, при това в някой, който го заслужава.
Риордан погледна към Олгерхан, който лежеше под масата свит като бебенце, и отново се изсмя.
— Мъж, който тази вечер се оказа твърде привързан към алкохола, както изглежда.
— С помощта на няколко добре раздадени монети и още по-добре насочени комплименти — каза Уингхам.
— Риордан се облегна назад и се усмихна на прозорливия полуорк.
— Страхуваш се за репутацията на Арраян.
— Очарователен герой от двора на крал Гарет…
— Дошъл да разговаря с нея като приятел — довърши Риордан.
— Репутацията ти предполага малко повече.
— Вярно е — съгласи се бардът и вдигна чашата си към Уингхам за поздрав. — В такъв случай имаш думата, приятелю Уингхам. Арраян е красива жена и ще е лъжа, ако ти кажа нещо друго.
— В крайна сметка, ти си бард — долетя сухият отговор и на Риордан не му остана нищо друго, освен да свие рамене и да приеме острата забележка.
— Намеренията ми спрямо нея са почтени — отвърна Риордан. — Като изключим, че изиграх така ситуацията, че тя да има по-малко… задръжки. Много са въпросите, които трябва да й задам тази вечер, и бих искал честните й отговори, без да се страхува от последствията.