Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
(Да ви призная, „Гърне с мед“ вече години наред ми висеше като воденичен камък на врата, защото в него играел и — поне така твърдят хора, които разбират от тия работи — днес легендарният Ед Уд18: това било последното му участие в киното. Поклонниците на Уд така са се вкопчили в проклетото късче целулоид, толкова трогателно са го притиснали до гърдите си, че са повлекли и мен във въртопите на своя култ. Почти бях забравил Уд и сега припряно се опитах да си го спомня — бях го гледал само в „Денят на хищника“ и той бе останал в паметта ми като човек, който се е пропил безнадеждно и който има най-тъжните очи, каквито някога съм виждал.)
— Само по себе си това тук не е болка за умиране — отбеляза Мер. — Като знаем към каква публика се обръщаме и какъв сериал е „Кълбо от огън“, дори може би ще увеличи броя на зрителите. Но вестникът е пуснал снимката по друга причина.
— Нещо не разбирам — казах аз. — Тази дивотия тук е отпреди двайсет години и е блудкава като вода от миялна машина. Никой няма да обърне внимание.
— В страната Компроматия времето е спряло — намеси се Джун. — Няма значение дали нещо е станало преди двайсет години или преди двайсет минути. Всичко там се оплита в кълбо от клюки, гадости и известност, което е извън времето. Единственото, което ги интересува, е, че си им предоставил възможност да пуснат предизвикателна снимка. Дадеш ли им друга възможност, съвсем ще се развихрят.
— Дотук всичко върви по-добре от очакваното — каза Мер. — Не сме се и надявали да те рекламират толкова много. Сега всеки те знае по име и от тук нататък бихме могли да поработим за положителния ти имидж. Като цяло те смятат за герой. Само това оставаше — да излагаме на опасност онова, което вече сме постигнали.
— И според теб, ако ида утре на шествието, ще застраша постигнатото, така ли?
Мер почука с пръст върху снимката ми във вестника.
— Сигурен съм — рече той.
Пак погледнах Джун. Тя ми кимна решително и угрижено.
— Не знам — казах аз. — Сигурно трябва да помисля.
Отбих се в библиотеката, при американския си приятел Рафиъл, за да видя дали мога да измъкна още нещо, но него го нямаше. Седнах пред един от компютрите и заудрях по клавиатурата с надеждата да извикам някоя и друга база данни, но онази проклетия ми се разпищя и аз на бърза ръка бих отбой и се изнизах от кабинета.
До вечерта нямах никакви ангажименти. Мер се бе вживял в ролята на притеснен до смърт педал и бе отменил едно-две по-дребни рекламни мероприятия. Беше си наумил да ме държи по-далечко от репортерите, докато данданията около убийствата в магазина позаглъхне и моята роля в цялата тази история бъде забравена. Не знаех дали съм съгласен с него — знаех обаче, че тази работа не ми харесва, но не ми се разправяше. Бях в Индустрията достатъчно дълго, та да съм наясно какво непредсказуемо същество е публиката. Прилича на кръвожадна котка, която наглед е миличка и красива като всеки домашен любимец, но най-неочаквано ти се нахвърля със стъписваща свирепост. Виждал съм го да се случва на актьори и актриси, които тъкмо решат, че владеят тази игра — връзките с обществеността и рекламата, и звярът се спуска и ги заръфва по задника.
През главата ми беше минало какво ли не, не исках отново да изпадам от играта и нямах намерение да провалям всичко с някакво си прибързано решение. Изгарях от желание да участвам в демонстрацията в Ийст Енд, но не можех да мисля само за себе си. Прекалено много хора зависеха от „Кълбо от огън“ и бяха заложили на успеха му. Отдавна не бях изпадал в такова положение. Навремето, като малък, изобщо не ми е хрумвало да се притеснявам за съдбата на тези около мен, на другите актьори, на снимачния екип, на хората в телевизията. Без изобщо да се замислям за последиците, се напивах като свиня, друсах се и чуках наред.
18
Едуард Д. Ууд (1924 — 1978), американски режисьор, сценарист и актьор, смята се, че е създал едни от най-слабите филми. — Б.пр.