Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Не че бях хвърлил око на Джун и смятах да я свалям. Просто исках да си поговоря с някого. Стига да разполагах с черна дъска, щях да го напиша стотина пъти. И с тебешир, разбира се.
Някъде след две минути телефонът иззвъня.
— Марти? Аз съм, Джун Ханоувър.
— О! — рекох аз. — Здравей.
— Здрасти. Извинявай, ако греша, но… ти ли звъня преди малко?
— Хм — измучах аз. — Да — добавих.
— Не се притеснявай — засмя се Джун. — Наистина. Казах на Тери, че сигурно си ти.
— Тери ли? — попитах аз.
Мислех да кажа друго.
— Тери е един мой приятел — поясни Джун — съвсем делово.
— Чудесно — отвърнах. — В смисъл чудесно е да имаш приятели. Винаги са до теб. Ако и ти си до тях, разбира се.
Божичко, какви ги дрънках!
— Добре ли си, Марти? Всичко наред ли е?
— О, да. Наред е — отговорих аз. — Само… и аз не знам, искаше ми се да си побъбря с някого. Хотелските стаи понякога ми действат така. Вероятно заради малките сапунчета.
Тя се засмя. Беше ми приятно да я слушам.
— Според мен все пак е от найлончетата, с които увиват пластмасовите чаши. Винаги съм се чудела защо го правят.
— Или от хартиената лента, която слагат върху тоалетната чиния.
— А, не, на мен тя ми харесва — възрази Джун. — Така, кой знае защо, ми се струва по-чисто. Вдъхва ми измамно чувство за сигурност. Но както винаги съм твърдяла, човек трябва да е доволен и на това, което има.
И двамата прихнахме, но след малко смехът прерасна в дълго потискащо мълчание. После и двамата заговорихме в един глас.
— Не знам дали… — подхвана Джун.
— А ти… — подхванах и аз.
— Казвай — подкани тя.
— Получих факс от Мер — обясних й.
— Аз също — въздъхна Джун.
— Сутрешният вестник?
— Да, Марти. Не е хубаво, но не е и болка за умиране. Не си направил нищо, така че не би трябвало тази шумотевица да ни навреди прекалено много.
— Аха, прекалено много.
Тя въздъхна отново.
— Не мога да ти кажа, че е страхотно, Марти, но станалото — станало. Защо си се върнал там?
— Просто исках да видя — отговорих аз. — Реших, че трябва да го направя, преди да реша какво да предприема утре.
— И реши ли? — попита Джун и на мен ми се стори, че е затаила дъх.
— Като каква питаш, като предана служителка на телевизия „Стар“ ли?
Кратко мълчание. После:
— И аз не знам. Вероятно трябва да ме възприемаш като такава. Макар че е твърде късно да звъня на Мер, ако това те успокоява.
— Някой нарича ли го Найджъл?
— Според мен — не. Защо ще го наричаме така?
— Вярно, защо?
— Не ми отговори на въпроса — натърти Джун.
— Знам.
Чух как някой шушука — вероятно Тери, но не разбрах какво, Джун му отвърна нещо, но и това не го разбрах.
— Извинявай — рече тя. — Слушай, ти ще си решиш, но ако оставим настрана рекламата на „Кълбо от огън“, се притеснявам, че сигурно не си съвсем наясно с положението.
— В какъв смисъл?
— В Лондон непрекъснато има такива антирасистки мероприятия и шествия и те невинаги са това, което си мисли човек. След всичко, което се случи, не се съмнявам в благородните намерения на организаторите на демонстрацията, ала твърде често тези неща са само параван на нещо друго.
— Не разбирам накъде биеш.
— Знам. И точно за това се безпокоя. Политиката във Великобритания си е доста шантава. Тези шествия и протести са финансирани от различни хора по различни причини. От остатъците от някогашната крайна левица: от привържениците на ядреното разоръжаване, от социалистите и левичарските профсъюзи, които само си търсят повод да протестират за щяло и нещяло. От организации, които се представят за антирасистки, но обаче преследват свои си цели, както и от някои мюсюлмани фундаменталисти. От крайнозелените и екстремистите, обявили се в защита на животните, от какви ли не други елементи, опитващи се да се възползват от всяка що-годе левичарска сбирка, за да привличат поддръжници на каузите си. Има и хора, които наистина ще излязат да протестират срещу расизма.