Глутница ангели
- Автор: Ръсел Джей
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Глутница ангели». Краткое содержание книги:
Но вече не бях дете. Дори не ме беше страх от тъмното. Казах на Мер, че ще помисля, и възнамерявах да сторя тъкмо това.
Но усещах, че преди да взема решение, трябва да видя нещо.
Първия път бях попаднал на бакалията съвсем случайно, а сега я намерих с лекота. Целият район — на няколко пресечки от мястото, беше отцепен от полицията. Ченгетата стояха като на тръни — очакваха да се случи нещо. Ако не беше странният факт, че полицаите не бяха въоръжени, можех да си помисля, че съм не в лондонския Ийст Енд, а в Източен Лос Анджелис.
Районът пред самата бакалия също беше отцепен с въже и бе охраняван от четирима офицери, които се разхождаха доста нехайно. Самият магазин сега представляваше черна дупка, зейнала на приземния етаж на триетажната окадена сграда. Всички стъкла по витрините на съседните магазини и от двете страни на улицата бяха изпочупени. Стоях на отсрещния тротоар и не виждах вътре в развалините, но от бъркотията пред самата сграда не бе трудно да си представя огнения ад, в който като в капан е било хванато клетото семейство. В съзнанието ми като светкавица изникна личицето на хубавото момиченце с фланелка, на която пишеше „Лошите момичета отиват в Лондон“, и аз усетих как ме пронизват ледени тръпки.
Тротоарът пред магазина бе отрупан с цветя. Сред калиите и нарцисите се виждаха какви ли не плюшени животинки и малки играчки и това ми се видя странно, но после реших, че са оставени в памет на загиналите деца. Докато стоях и гледах, полицаите разрешиха на една жена, забулена от глава до пети в черно, която водеше и детето си, да влезе през загражденията и да остави върху купчината цветя малко букетче. Момченцето сложи внимателно до някакво плюшено мече една-единствена бяла роза и макар да си помислих, че малчуганът надали съзнава какво точно е станало, когато те си тръгнаха, видях, че детето плаче.
Едно от ченгетата не ме изпускаше от поглед. Пак по отсрещния тротоар минах покрай местопрестъплението. При следващата пресечка видях цветарница, пред която бяха изнесени цветя, и се насочих натам. Избрах букет строги бели цветя — етикетите не бяха на английски, та не знам какво съм купил — които да отнеса пред опожарения магазин.
Същото ченге пак се вторачи в мен, когато наближих бакалията, но аз му кимнах към цветята и вдигнах вежда — мъжът ми даде знак да мина под загражденията. Между камарите цветя бе оставена тясна пътека и аз отидох право при входа на магазина. Надзърнах вътре и видях, че всичко е изпепелено. Сред локвичките черна вода се въргаляха няколко почернели консерви, видях и изгорелия скелет на хладилника, от който бях извадил фаталната бутилка плодов сок, инак всичко бе опожарено. Още се долавяше миризмата на изгоряло, сред която се усещаше и някаква по-наситена, възсладка смрад като от…
Като от обгорено месо.
Запуших си устата с длан и забързах навън. Опитах се да си спомня как точно е изглеждала отвътре бакалията, дали в нея се е продавало и прясно месо.
Според мен — не.
Усетих как на гръкляна ми засяда буца и се обърнах с гръб към входа на магазина. Изведнъж видях, че още държа цветята — стисках ги толкова силно, че бях прекършил повечето стебла. Хвърлих ги върху другите, с което си спечелих поредния подозрителен поглед на двама от ченгетата.
И точно тогава го забелязах.
Стоеше на отсрещния тротоар, малко по-встрани, на същото място, откъдето и аз бях оглеждал мястото на престъплението. Погледът ми беше привлечен най-напред от бръснатата му глава, но когато мъжът се поизвърна лекичко наляво, слънцето проблесна върху безопасната игла на веждата му.
Беше онзи ненормалник от кафенето със сандвичите. Азиатецът, който приличаше на игленик и който ми се бе разкрещял за Ултима Тулий.
— Ей! — казах аз, когато погледите ни се срещнаха. После извиках колкото ми глас държи: — Ей!
Човекът дори не се помръдна. Сетне притисна длани пред себе си, все едно се молеше, и понаведе глава.
След това си тръгна.
— Ей! — провикнах се отново аз — никога не губя дар слово.
Ченгетата се напрегнаха още повече и се запътиха към мен. Сред тях имаше и жена, която не сваляше поглед от гологлавия ми приятел на отсрещния тротоар, като същевременно говореше нещо в микрофончето, прикачено отстрани на униформата й. Онзи хубостник с обиците и карфиците ускори крачка — вървеше в противоположната посока. Последвах го през кордона.